"Традициите не са това, което бяха"
Митът за похитената от гръмовержеца Зевс Европа и неизброимите паметници на културата на Стария континент привличат туристите като магнит. Аз също предпочитам европейски дестинации за летния си отдих, а фаворитите ми напоследък са Германия и Австрия. Просто защото си въобразявам, че те са по-добре устроени, а гражданите им са по-дисциплинирани и по-интелигентни.
Този път избрах да посетя любимите ми градове Виена, Мюнхен и Хамбург и за да "разкъсам" дългия преход обратно до Виена, избрах Франкфурт, откъдето да направя еднодневна обиколка из провинция Хесе. И всичко това – с германските железници "Дойче бан". Защото извън традиционните посещения на забележителности обичам да наблюдавам порядките, навиците и хобитата на местните жители. А това става най-лесно, като се смесиш с тълпата и ползваш същите средства и маршрути за придвижване като нея.
Първото ми разкритие бе
забележимият отлив на туристи
поне през юли – месецът, който предпочитам за пътуванията си. Дори на знаковите площади пред катедралата "Св. Стефан" във Виена, пред кметството в Мюнхен и на пристанището в Хамбург имаше толкова свободно място, че човек можеше да се движи и да снима спокойно всичко, което го впечатлява, без в кадъра да попадат накацали в различни гротескови пози посетители, позиращи за снимки. Натрапчиво бе единствено нашествието на вървящи на тумби китайци, които говорят високо и възбудено и просто са готови да те прегазят, ако попаднеш случайно на пътя им. Така че те компенсират оределите редици на руснаците, които се държат много по-дискретно и по-културно от обичайното. Изглежда, китайците са на път да отнемат лидерското място по невъзпитание на англичаните.
Друго огромно удивление изпитах при вида на полупразните магазини в Германия, през чиито врати обикновено не може да се влезе от хора в сезона на финалните най-големи летни намаления и промоции. Една от причините отдавам на доста солените цени, които за изостанали непродадени единични бройки дизайнерски дрехи дори при над 70% отстъпка не падат под 40 евро.
Неслучайно германската дизайнерска гордост с марката "Гери Вебер" се оплака преди няколко месеца от намаление на продажбите и на печалбите.
Другата ми почуда бяха пронизително пищящите деца, докарващи главоболие на всички, с изключение на родителите им, които просто не им обръщат внимание. Тази европейска мода за възпитание на подрастващите е 100% copy paste на американската.
"Колоритният" детски глъч пък бе пикантно подсилен от семейства от арабски произход със забулени жени и рояци наследници. Дамите с бурки имат страховито излъчване през черните цепки за очите. А това определено буди съчувствие към германците и прави разбираеми протестите им срещу имигрантите.
Най-големият купон обаче е във влаковете на "Дойче бан". Заради големите разстояния между градовете бях купила билети за първа класа с надеждата, че ще пътувам по-спокойно и уютно. Което се оказа чиста заблуда, защото, с изключение на японците, елитните вагони бяха претъпкани с толкова неадекватни местни субекти, които дори не можеха да разчетат местата си за сядане. Всъщност, винаги съм се питала дали средностатистическият германец е природно тъп, или се прави на такъв. Сега си мисля, че си е просто такъв.
Във влака от Франкфурт за Виена, например, местата ни бяха заети от семейство на средна възраст. След като няколко пъти им обясних, че тези места са резервирани и дори им посочих надписите, мъжът извади невъзмутимо билета си и ми показа възмутено същите номера. С малката подробност, че са от друг номер на вагона и са втора класа.
От Мюнхен за Хамбург пък резервациите ни бяха сгрешени заради някакъв проблем в системата, както ни обясниха впоследствие. Вероятно от горещините през предишната седмица. Тези дреболии обаче изобщо не смутиха обслужващия персонал на елитната германска компания, който периодично стачкува сърцато за повишение на заплатите. И към края на всяко пътуване щастливо усмихната сервитьорка черпеше "елитните" пътници с пакетчета солети от по 15 грама. Какво да се прави – желязната логика за икономии на финансовия министър Волфганг Шойбле е застигнала и железниците.
Впоследствие се оказа, че страстта към солетите е завладяла и Австрийските авиолинии. По време на късния вечерен полет от Виена за София менюто към напитките от сокове, кафе, чай, бира и вино е или пакетче солетки, или вафличка по избор. Просто класика – вино със солетки. Истинската драма обаче настъпи, когато и солетите свършиха, а за пътниците на последните редове останаха само вафлички. Нищо чудно, когато летя следващия път, австрийците вече да са въвели изискване всеки пътник да си носи храна и да осигурява такава и за екипажа. Всъщност Австрийските авиолинии са "открили" един ефикасен източник на ограбване. Това е опцията да си ангажираш място онлайн срещу 10 евро още със закупуване на билета. Оказа се обаче, че на тази резервация никой не обръща никакво внимание, защото показаната схема за разпределение на местата е на имагинерен самолет, а полетът обикновено се обслужва от друг вид машина. В резултат вместо място 5А, което бях резервирала, на летището във Виена ми дадоха 20А и ми обясниха, че са спазили предпочитанието ми да съм до прозореца. Много тъпо обяснение, като се има предвид, че никой не е такъв идиот, че да си плати за място на опашката на самолета. Отделен въпрос е, ако си застрашен да пътуваш в багажното отделение, когато има навалица от пътници.
На аерогара София обаче нещата протичат учудващо гладко от гледна точка на такситата. Поради отлива на желаещи да ползват услугите им таксиметровите шофьори са захвърлили арогантното си поведение и буквално се надпреварват да ти предлагат услугите си, като дори ти качват собственоръчно багажа.
Като правя равносметка на пътуването, си мисля, че ние българите се подценяваме изключително много и страдаме от липса на самочувствие и на самоуважение. Защото в никакъв случай не сме по-невъзпитани или по-лоши от заселниците на прословутата развита Европа, която деградира с всяка изминала година и към която отдавна принадлежим. Големият въпрос е дали искаме тя да изглежда точно по този начин.
И един съвет: Българино, снабди се със самочувствието на европеец и ще разбереш, че не си по-тъп от германеца.
