За бързата помощ отпускарски сезон няма. Докато линейките хвърчат по улиците, за да прибират слънчасали или вдигнали кръвното от августовските жеги, здравното ведомство усилено се подготвя за решителния етап от реформата в сектора. Както каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, най-важният летен проект е Концепцията за развитие на спешната помощ, с която ще кандидатстваме за 85 млн. евро по оперативната програма "Региони в растеж". С тези пари ще се оборудват, преместят или ремонтират общо 172 филиала, 28 центъра за бърза помощ и 35 спешни приемни, а освен това ще бъдат купени 400 линейки от последно поколение. За целта и общините следва да "ударят едно рамо". От общинските съвети се очаква да одобрят промяната в статута на ползваните по проекта имоти, които ще се преобразуват в публична държавна собственост. Те обаче едва ли ще правят спънки, тъй като ще смъкнат малко финансова тежест от винаги недостигащите им бюджети. В същото време държавата ще отпуска до 700 000 лв. за нов център и до 200 000 лв. за нов филиал, което не е инвестиция за изпускане.
"Предвижда се всички филиали на Спешна помощ да работят по един стандарт и да предлагат високо качество на медицинските услуги. Стремежът ни е с развитието на концепцията да осигурим нови линейки. Заложили сме да не остане място, до което медицинска кола не може да достигне в рамките на 20 минути", казва доктор Шарков.
Естествено, докато чакаме модерните, високотехнологични, бързи и пристигащи навреме линейки, ще се наложи да се оправяме с наличния автопарк, който съвсем не е цъфнал и вързал. Всъщност част от автомобилите (в движение) буквално са таратайки, които всеки момент могат да се разпаднат и да оставят екипи и пациенти някъде по улиците. Неотдавна от столичния център за спешна помощ излезе потресаващата информация за над 20-годишни линейки с прогнили подове и изтъркани километражи, навъртели пробег от 400 000 километра. Оказа се, че от използваните 67 санитарни автомобила в 2-милионния град 19, произведени между 1998 и 2000 г., са крайно амортизирани и трябва да бъдат бракувани начаса, а на други 27 им остава малко живот, тъй като са изминали над 200 000 км при максимално допустими по стандарт 300 хиляди. Ако направим паралел с Германия, там линейките спират работа при пробег от 80 000 км, докато у нас такава кола се приема за нова.
Още по-трагикомична е ситуацията в София-област, където 33 автомобила покриват територия от над 7000 кв. километра. Там разполагат с три броя от "гордостта на социалистическото автомобилостроене" УАЗ на преклонна възраст, които поне са високопроходими и се ползват за адреси в Своге и из планините. В Костинброд и Пирдоп действа 18-годишен "Роувър", в запас са и седем броя "Ситроен Джъмпер", които по думите на служители са толкова изгнили, че пациент като нищо може да изпадне. Затова се използват главно за транспортиране на починали… Шофьори разказват, че всеки ден някоя от колите се разваля и дори са закъсвали в средата на магистралата с натоварен болен. Ясно е, че това са ненормални условия за работа. И въпреки че ремонтът и поддръжката на подобни таралясници по принцип е хвърляне на пари на вятъра, по-добре е временно да се закърпи положението, докато се чакат "брюкселските" линейки.
Това обаче няма да се случи още известно време, при все че от Центъра за спешна медицинска помощ – Софийска област, бяха приготвили солидните 660 000 лв. по обществена поръчка за поддръжка, текущ и основен ремонт на санитарните си и леки автомобили. Дори си бяха избрали и изпълнител в лицето на столичната фирма "Иноксис 01". Само че другият, явил се на наддаването – "Тандер Корпорация", се оплака пред КЗК, че е бил неправомерно пренебрегнат и антимонополната комисия уважи жалбата му. Цялата работа доста понамирисва, защото "Иноксис 01" ООД печели конкурса благодарение на показателя "срок за извършване на услугите". Компанията декларира, че може да направи среден и тежък ремонт в рамките съответно на 11 и 24 часа след постъпване на автомобила, докато сроковете на "Тандер Корпорация" изглеждат по-реалистични – до два и пет дни. Освен това "Иноксис 01" си оставя вратичка, че сроковете по договора започват да текат след доставката на резервните части, които могат да се чакат и седмици от чужбина. Според КЗК това е достатъчен мотив участникът да бъде отстранен. Така още някой и друг месец грохналите линейки ще скрибуцат в околностите на столицата.
Отделна тема е защо ще се дават 660 000 лв. за реанимацията на тридесетина 20-годишни бракми, като за същите пари могат да се купят няколко чисто нови автомобила. Държавната агенция за бежанците неотдавна се сдоби с две напълно оборудвани линейки срещу 180 000 лв. с ДДС. А спешният център в Стара Загора плати едва 71 000 лв. за текущи ремонт и техническо обслужване, включително и за доставката на необходимите резервни части на автомобилите си за цялата 2015-а.
Лекарите се връщат в спешната помощ
Оказва се, че лекарите не бягат от тежката работа в спешната помощ, стига трудът им да бъде добре платен. След като здравните власти увеличиха средно с 200 лв. заплатите в сектора, в линейките са влезли нови 125 лекари, 95 медицински сестри и 68 шофьори. "Болниците вече ни се сърдят, че им взимаме лекарите", твърди заместник-министърът Шарков. Според него сега един медик си докарва около 1000 лв. на месец, а няма и фелдшер, който да работи за по-малко от 750 лева. Увеличението на коефициента за извънреден труд също се е отразило добре на доходите на "спешните" служители. Министерството смята да привлече още кадри в спешните отделения от 1 януари 2016-а, когато заплатите ще скочат с нови 20 процента. Краят на изтичането на кадри, според министър Петър Москов, би трябвало да се усеща най-добре в София, където допреди няколко месеца дневно са работели 12-13 екипа, докато сега те са между 24 и 27.
