Парите загубени – виновни няма
Има една основна пречка пред предприемачите по пътя към безвъзмездното европейско финансиране. Това са чиновниците, които оценяват проектите и одобряват плащанията. По върховете на държавната администрация у нас са се наредили не експерти, а комисионери. И затова в схемите за подпомагане на бизнеса успяват само тези, които имат топли връзки с правилните хора. Публична тайна е, че ключовите фигури прибират поне по 10% комисиона от всеки одобрен проект. И ако някой даде повече, отива по-напред в класирането, дори да не отговаря на изискванията. Но когато кандидатите за платен успех станат прекалено много, нещата се объркват. Най-точно това пролича в думите на Ели Милушева – директора на оперативната програма "Конкурентоспособност", по времето на кабинета "Орешарски". "Засилената конкуренция изкриви процеса", каза тя, разкривайки пълната немощ на администрацията и абсолютната безотговорност при усвояването или по-точно при загубата на европейски средства.
Милушева отдавна вече я няма на тази позиция, но поразиите й още тежат. Как, ще разберете от в.Банкеръ.
Нови назначения в БНБ
За много фирми и държавни институции август е периодът на летните отпуски и пълното затишие. За БНБ обаче този месец е свързан с нови назначения и административни преструктурирания. Вече са определени хората, които ще поемат двете овакантени и много важни юридически длъжности в Централната банка – тази на началника на дирекция "Правна" и на правния отдел на управление "Банков надзор". Първата позиция остана без титуляр, след като преди по-малко от месец главният юрист на БНБ Нина Стоянова бе избрана за подуправител, отговарящ за управление "Банково". Сега нейните функции е поела Нели Драгинова. Тя също като Стоянова е дългогодишен кадър на банката и е работила в дирекция "Правна". Ангажиментите на шефа на тази структура са изключително важни, защото освен всичко друго той се занимава и с точната правна трактовка на всички европейски директиви и регламенти на Европейския съюз, засягащи банковата система. По правило началникът на дирекция "Правна" е и представител на България в правния комитет към Европейската система на централните банки.
Скрити печалби от софийските боклуци
След цяло десетилетие на обещания, очаквания и отлагания – в края на септември, в столицата най-сетне ще заработи митичният вече завод за преработка на отпадъците. Случайно или не, кметът Йорданка Фандъкова, разбира се, в компанията на премиера Бойко Борисов ще резне лентичката точно няколко дни преди предстоящите местни избори и тъкмо когато е поотшумяла еуфорията от откриването на преасфалтирания бул. "Цариградско шосе".
Също толкова случайно се оказва, че вместо да намали разходите за справянето със софийските боклуци, новият завод, чието изграждане глътна стотици милиони лева, ще осигури допълнителни печалби за някои фирми. Сега за събирането и извозването на сметта се плащат по 80-100 млн. лв. на година. След пускането на съоръженията в местността Садината обаче тази сума ще нарасне с почти 20%, защото на Столичната община ще й се наложи да плаща солидни суми за оползотворяване на RDF горивото, получавано след механичното и биологичното третиране на отпадъците. Така че нищо чудно да ни сюрпризират с увеличение на "такса смет", което да попълни бъдещата дупка в бюджета.
Защо България не е "европейската Флорида"?
Един икономически министър в служебния кабинет на президента Росен Плевнелиев публично сподели преди време своя мечта. Ставаше дума България да се превърне в рай за богатите европейски пенсионери и на мястото на обезлюдените села да се развият селища с хосписи, които предлагат всичко необходимо сред прекрасната ни природа. Асен Василев прозорливо констатира, че пенсионерите "мигрират" към топлите държави, където е сравнително евтино, има хубава храна, забавления и има кой да се грижи за тях. Но въпреки че отговаря на повечето от изброените условия, нашата страна все още не се е превърнала в санаториум за европенсионери. И този икономически отрасъл, от който можем да печелим сносно, засега работи на полупразни обороти.
Ще останат ли гръцки банки в България
Ще останат ли гръцките банки в България гръцки? Отговорът на този въпрос предстои да научим до края на годината. Кредитните институции от Гърция бяха първите големи чуждестранни финансови инвеститори, навлезли на нашия пазар, но може да се окажат и първите, които ще се изтеглят от него. Всъщност, по-точно е да се каже, че ще ги изтеглят, защото, ако питате мениджърите на централите им в Атина, те въобще не са щастливи от такава перспектива. Но пък и нямат голям избор, тъй като банките в южната ни съседка отдавна не са гръцки, а са в ръцете, макар и косвено, на кредиторите й. Става дума за онези от тях, които са финансирали Гръцкия фонд за финансова стабилност, притежаващ 66.2% от капитала на "Алфа Банк", 57.2% от акциите на Националната банка на Гърция, 66.9% от "Пиреос Банк" и 35.4% от Юробанк. Последната изключително много се гордее с факта, че за разлика от първите три мажоритарният пакет от акциите й е собственост на американо-канадски инвестиционни фондове. Докога обаче ще е така?
