Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Китайската централна банка изненада играчите на пазара, след като в два последователни дни (на 11 и 12 август) обяви рекордна за последните 20 години обезценка на разменния курс на юана спрямо щатския долар. В първия ден на седмицата с един долар можеше да се купят 6.2 юана, а в сряда вече 6.45 юана. Обезценката на местната китайска валута от близо 4% е отчаяно действие на властите в борбата със забавящите се темпове на развитие на китайската икономика. По този начин пазарните участници бяха втрещени и през далечната 1994 г., когато курсът на юана беше обезценен с цели 50% и с един долар можеше да се купят 8.7 юана вместо 5.8 юана.
На практика централната китайска банка заля с ледена вода финансовите пазари, нажежени до червено в очакване на вдигането на лихвата от Федералния резерв, която вече седма година е 0.14 на сто. Наистина промишлената и индустриалната активност са със стабилни възходящи темпове, но инфлационните процеси в най-голямата икономика все още са със затихващи функции. А сега, след изненадващия китайски душ, може и съвсем да замрат. По-ниски инфлационни стойности се очакват за целия свят, защото китайските стоки ще станат по-евтини. Ниският юан хлъзна надолу и цените на суровините, в това число и на петрола. Така че вдигането на лихвите в Съединените щати и в другите водещи държави е неизбежно, но със сигурност не е предстоящо.
На този фон цената на корпоративните акции се понижи поради очертаващото се нетолкова бляскаво икономическо бъдеще. Държавните ценни книжа пък станаха още по-търсени и цената им се повиши. От по-близките до нас страни най-много спечелиха книжата на Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Италия. Турските и руските загубиха най-много от стойността си.
Българските облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, отбелязаха леко раздвижване, но то беше като лек морски бриз в сравнение с бушуващите ветрове на финансовите пазари. Като цяло стойностите им финишираха в края на седмицата на равнищата от края на предишната.
Цената на най-дългосрочната ни облигационна емисия с падеж март 2035-а отново е 88.8 евро за 100 евро номинал и гарантира доходност от 3.96% на годишна база. Другата дългосрочна емисия, която ще се изплаща през март 2027-а, също запази цената си от 95.45 евро за 100 евро номинал, както и доходността си (3.1% на годишна база). При неизменната цена от 100.8 евро за 100 евро номинал се търгуват и облигациите с падеж септември 2024-а. Печалбата от тях се запази на 2.85 процента. Търговията с по-краткосрочната ни емисия, която ще връщаме през март 2022-ра, продължава да се върти около 98.9 евро за 100 номинал. А доходността на най-краткосрочния облигационен заем, този с падеж през юли 2017-а, остана стабилна на равнището си отпреди седмица или 0.45% годишно.
Банковата ни система продължава да е свръхликвидна. Факт е, че от началото на годината трезорите държат по безлихвените си сметки при БНБ около 10 млрд. лв., при положение че съгласно изискванията за поддържане на минимални задължителни резерви е необходимо да "пазят" там само 6 млрд. лева. Това ясно показва, че едни 4 млрд. лв. в банковата ни система просто спят, но и са готови да влязат в употреба, стига да се намери такава. Например даване на нов кредит на корпоративен клиент или на правителството. На този етап обаче кабинетът определено няма нужда от нови заеми, включително и заради обявяваните напоследък излишъци по бюджетната сметка. Корпоративните клиенти усвояват нови кредити, само че и то е с темпото, с което банките набират средства – бавно. Ето защо лихвите на междубанковия паричен пазар са близки до 0% по еднодневните депозити и ще останат такива още дълго време.
