Норвежката крона падна на 12 август с 0.8% спрямо еврото след изненадващата девалвация на юана (до 9.1743 крони за едно евро). Така общата й обезценка за последните 12 месеца достигна 11 процента. Към края на седмицата норвежките пари леко поскъпнаха до грубо 9.15 крони за едно евро.
Всъщност основният виновник за поевтиняването е суровият петрол, чиито котировки отново потънаха под 50 щ. долара за барел – твърде лоша новина за икономика, която разчита основно на приходите от черно злато. Именно те поддържаха Норвегия в сравнително добра форма, когато финансовата криза от 2008-а постави световното стопанство на колене, а безработицата в страната достигна върховите около 3.7% през 2010-а. Днес падащите нефтени котировки качиха безработицата до 4.3% през май – най-високата стойност за последните 11 години, при това преди подновеното поевтиняване на петрола. Нефтените компании пък вече обявиха, че ще съкратят над 20 хил. работни места, за да се адаптират към ценовия шок.
Големият въпрос е дали Осло ще посегне към държавния фонд с натрупаните в него 875 млрд. щ. долара от продажби на суров петрол, за да съживи растежа, което би било историческа стъпка? В противен случай правителството ще е принудено да ограничи разходите, и то в момент, когато държавата се нуждае най-много от тях. Харченето на "скътаните за черни дни" пари от фонда не е планирано поне за следващите няколко десетилетия и нито един финансов министър не би искал това да стане по негово време. Подобен акт вероятно ще предизвика публичен дебат и може да доведе дори до промяна на законодателството.
