Контролната дейност в някои общини клони към нулата. Съдейки по последното проучване на Института по пазарна икономика, най-драстично е положението в 17 кметства, сред които и столичните Люлин, Нови Искър, Овча Купел и Връбница, където през миналата година не е събран и лев от наложени глоби. А като се има предвид криминогенната картина точно в тези софийски райони, едва ли някой може да си помисли, че нарушения в тях липсват. По-скоро може да се предположи, че никой не си е направил труда да събере вземанията си.
Двайсет и три общини са успели да си приберат едва между 1 и 10% от наложените от тях санкции. В тази компания София отново е застъпена с районите Студентски, Красно село, Илинден, Сердика и Искър, редом до Стара Загора, Созопол , Силистра, Кюстендил и Ботевград.
Групата с „ниска успеваемост“ (между 10 и 50% събираемост) се формира от 64 администрации. Освен Столичната община в нея попадат и кварталите Изгрев, Оборище, Подуене, Младост и Триадица. Впрочем същите „нива“ постигат и в Бургас, Търговище, Асеновград и Свиленград .
В Благоевград, Плевен, Велико Търново, Добрич, Пазарджик, Шумен и Ямбол са си събрали между 50 и 80 на сто от дължимото. И шестдесет кметства са с между 80 и 100% събираемост – Кърджали, Панагюрище, Пловдив – район Северен и район Западен, Разлог, Дългопол, Велинград и др.
В тази безхаберна картинка се открояват пет общински администрации – Завет, Пловдив – район Централен, Видин, Симеоновград и Нова Загора, декларирали събрани приходи от глоби и имуществени санкции, надвишаващи десетократно наложените година по-рано. Този "блестящ" резултат – над 100% събираемост, естествено е постигнат чрез събирането на вече наложени санкции от изминали периоди.
Още 19 общински администрации също бележат точки по този начин, но в по-малък размер. Предимно това са малки общини като Златоград, Аксаково, Тутракан… Изключение като че ли правят единствено Русе и Варна.
По абсолютна сума на събраните ефективно приходи от санкции в Топ 5 за 2014-а са Пловдив, Столичната община, Варна, Бургас и Аксаково. Но с изключение на морската столица, те са с ниска събираемост – около 50 процента.
От всичко казано излиза, че повечето големи общини изобщо не ги интересува дали се издължават нарушителите на установения ред. Което от своя страна оказва влияние върху спазването на регулациите и съответно – върху качеството на живот на местните жители, отбелязват специалистите от института.
Друг проблем е, че според различни статистики около 25% от наложените санкции се обжалват и биват отменени от съда. Но дори и да изключим тези случаи, общата сума на несъбраните глоби остава значителна. В крайна сметка, каквито и инвестиции да се правят, каквато и инфраструктура да се гради, маса кметства така и не успяват да осигурят достатъчно добри условия за живот и бизнес именно заради занижените си контролни функции.
В България май единствено будалите чинно си плащат прегрешенията.
