Грозотата на погрома, който предизвика фалитът на Корпоративна банка върху българската икономика, лъсна зловещо със списъка на кредиторите, огласен тези дни. Цели сектори като енергетиката, военната промишленост, телекомуникациите са понесли щети за десетки и дори стотици милиони левове. Става дума за блокираните средства в сметките на стотици фирми в затворената банка. И за суми, от които собствениците им едва ли ще получат повече от двайсетина процента. Това ще се случи и с депозитите на гражданите, които след като са получили част от парите си до гарантирания размер, ще имат да вземат от КТБ – неизвестно кога и неясно колко. Има хора и цели семейства, в това число и от чужбина, на които са им блокирани милиони. Но вероятно никога няма да ги получат. Но по-впечатляващо е, че средствата на дружества в несъстоятелност като "Кремиковци" и "КАМЕТ" също са изгорели, а това е вече втори смъртоносен удар върху техните кредитори. За всички тези последици от фалита на КТБ отдавна валяха предупреждения от всички страни. Ефектът им тепърва ще се почувства и трябва да се помни от обществото. Защото колкото и да е добре надзиравана една банкова система, тя не е имунизирана срещу сривове на отделни банки.
Неизбежен ли беше този погром? Едва ли. Ще напомним онова, което писахме многократно през последната година: преди фалита имаше много други решения – и по-безболезнени, и по-евтини. Но отделни лица и цели колективи отприщиха алчността си и вече грабят с пълни шепи онова, което предлага ситуацията – не левчета, а милиони. Огромни мазни парчета от националната ни икономика. Щяхме някак да го понесем, ако присвояването на активи някъде минаваше и през създаване на някакъв полезен продукт. Но икономическата ни история от последните 20 години не оставя такава надежда. Това ще е някога после – за малцината, които остават на тази територия.
А сега просто излезе на светло списъкът на кредиторите. За него ще решава съдът. Той е единствената институция, която по закон може да се произнесе какво и как да се прави. Иначе публикуването на този списък има още един ефект. Тези, които могат да четат информацията в него, вече са наясно, че то напълно събаря създадения с политически средства мит, че банката е пирамида. Нищо, че няма логика едни от най-големите кредитни институции в Европа като германската "Комерцбанк" и френската "Сосиете Женерал" да кредитират една пирамида. Още по-нелогично е една създадена като пирамида структура да дава обезпечения в държавни ценни книжа по заемите, които е взела. Но всичко това са обстоятелства, които виждаш, ако искаш да ги видиш. Без политически и тясно корпоративни предубеждения. За останалите това са дразнещи подробности.
