Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви оставката си на 20 август и веднага след това управляващата партия СИРИЗА се разцепи. Нейни депутати обявиха, че създават нова партия, която ще се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори. Новата политическа сила ще се нарича "Народно единство" и ще бъде оглавявана от бившия енергиен министър Панайотис Лафазанис. Лафазанис досега беше начело на "Лява платформа" – крайно лявата фракция в СИРИЗА, и оглави бунта в партията срещу третото споразумение за спасяването на Гърция.
В четвъртък вечерта гръцкият премиер обяви, че подава оставката си и на 20 септември ще се проведат предсрочни парламентарни избори. В телевизионно обръщение към нацията Ципрас посочи, че сега е ред на гърците да се произнесат дали той ги е представлявал адекватно в битката с чуждестранните кредитори по отношение на исканията за строги икономии.
"Политическият мандат от изборите на 25 януари се изчерпа и сега гръцкият народ трябва да каже своята дума", заяви гръцкият премиер в обръщението.
Ципрас защити преговорната тактика на своето правителство и заяви, че Гърция е получила от другите страни от еврозоната възможно най-доброто споразумение за нейната тригодишна спасителна програма на стойност 86 млрд. евро.
Обръщението на Ципрас дойде в същия ден, в който страната му погаси дълг за 3.4 млрд. евро към Европейската централна банка. Същата сутрин Гърция получи първите 23 млрд. евро от Европейския механизъм за стабилност – институцията, която с държавните гаранции на 19 правителства от еврозоната събира капитала, нужен за спасяването на закъсали страни членки.
Общо 10 млрд. евро от отпуснатите средства са предназначени за рекапитализиране на гръцките банки. Останалите 13 млрд. евро са за издължаване към ЕЦБ. Сумата позволява да се върнат и над 7 млрд. евро от междинния заем, отпуснат от Европейския съюз на Гърция през юли.
Европейските лидери реагираха по-скоро позитивно на новината за оставката на Ципрас.
От изключително значение е Гърция да се придържа към поетите ангажименти, заяви загрижено председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Скорошните избори в Гърция дават възможност за по-широка обществена подкрепа за програмата, договорена с Европейския стабилизационен механизъм, каза Мартин Зелмайр, който ръководи кабинета на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Приветстваме обявяването на предсрочни избори от Ципрас, тъй като това ще доведе до "по-ясна структура" на гръцкия парламент, коментира Томас Визер, представител на Еврогрупата. В непосредствена перспектива изборите може да забавят икономическите реформи в страната, но "по-важното е как новото правителство, което се очаква отново да бъде оглавено от Алексис Ципрас, ще изпълнява програмата за реформи", каза още Визер.
Междувременно акциите на гръцките компании и облигациите поевтиняха след новината за оставката, а доходността на двегодишните държавни ценни книжа се вдигна със 180 процентни пункта до 14.59 процента. Основният индекс на Атинската фондова борса падна с 0.7 процента.
Рейтинговата агенция "Мудис" обаче предупреди в изявление, че предсрочните избори може да предизвикат съмнения за прилагането на спасителната програма и потенциално да поставят в риск бъдещо отпускане на траншове по нея.
Оставката на гръцкия премиер бе очаквана и в. "БАНКЕРЪ" писа за това още след референдума на 5 юли. На него 60% от гърците отхвърлиха условията на кредиторите, но в крайна сметка, за да задържи страната си в еврозоната, Ципрас ги прие. При тези обстоятелства единственият начин лидерът на СИРИЗА да запази легитимността на властта си бе да я подложи на оценката на избирателите.
Решението да се обявят сега предсрочните избори може да се обясни с няколко фактора. На първо място, досега се водеха тежки преговори с международните кредитори на Гърция и в такива условия би било лудост правителството да подаде оставка. Освен това популярността на Ципрас сред избирателите в момента е висока. Въпреки че от осем месеца държи кормилото на властта в Атина, като междувременно Гърция претърпя период на хаос и бе на ръба на фалита и излизането от еврозоната, лидерът на СИРИЗА продължава да се полза с много високо доверие. Самият той нееднократно е изтъквал, че постигнатото споразумение с кредиторите е най-доброто, което обстоятелствата са позволявали, както и че неминуемо през ноември ще последва редуциране на гръцкия дълг. От друга страна, за Ципрас би било добре изборите да дойдат преди изпълнението на предвидените в споразумението реформи, за да не понесе евентуалните негативи от тях.
Особено важно за премиера обаче е да да си върне подкрепата на собствената си парламентарна група. Както видяхме по време на гласуването за третия спасителен пакет в парламента в Атина, най-малко 40 депутати от управляващата партия отказаха да застанат зад своя премиер. Така на Ципрас му се наложи да търси подкрепа за предстоящите реформи от опозиционните депутати. Лидерът на СИРИЗА не може повече да си позволи да е заложник на "Лявата платформа", а единственият начин да се отърве от нея бе разпускането на парламента.
Показателно е, че крайнолевите се отцепиха веднага след новината за оставката, защото само явяването като отделна политическа сила ще им даде шанс да получат парламентарно представителство след предстоящите избори.
Оставката на Алексис Ципрас доведе и до прецедент в гръцката политика – за пръв път в историята на страната жена седна на премиерския стол. Това е родената през 1950 г. Василики Тану-Христофилу, която като председател на Върховния съд зае поста на служебен министър-председател до избирането на нов от следващия парламент.
