Лавината от оплаквания, която се изля в публичното пространство срещу фирмите за бързи кредити между 2010-а до средата на 2014-а, вече явно е лош спомен. Впрочем според данните, публикувани от БНБ, сред хората няма дори и спомен за нея. Така че е по-добре да говорим за забравено минало.
От статистиката на Централната банка се вижда, че въпросните дружества, които едни наричат лихвари, а други "банките на бедните", продължават да развиват добър бизнес в България. Общият размер на активите им в края на юни 2015-а е 2.06 млрд. лева. В рамките на една година те са нараснали с 33 млн. лв., а спрямо първото тримесечие на 2015-а са се увеличили с около 50 млн. лева. Макар и неголямо, това увеличение заслужава внимание на фона на общата стагнация в кредитирането, обхванала банковия сектор. Защо хората, а и част от фирмите отиват при т.нар. лихвари, след като знаят, че заемите от тях са в пъти по-скъпи от тези, които могат да им предоставят банките? Отговорът на този въпрос е елементарен. За финансиране от въпросните фирми за бързи кредити се обръщат лица, които не могат да вземат заеми от банки. Причините за това са няколко. На първо място, ако исканият кредит е много малък – до 1000 лева. С такива суми банките обикновено не се занимават, освен ако клиентът им няма предварително сключен договор за овърдрафт. Втората причина, която е много съществена за търговските дружества, особено за по-малките, е скоростта, с която се разглеждат исканията за кредит. Ако не си клиент на банката с кредитна история, а понякога дори и да имаш такава, решението за отпускането на един заем от 6000 лв. например може да отнеме няколко седмици. А това е неприемливо за гражданина или фирмата, ако парите им трябват спешно. Докато фирмите за бързи кредити вземат решение за няколко дни, а в някой случаи и за няколко часа. Затова ги и наричат фирми за бързи кредити. Вярно е, че цената на това финансиране, както вече казахме, е с пъти по-голяма от тази на банковия кредит.
Третата причина, поради която хората и някои фирми се обръщат към т.нар. лихвари, е, че понякога не могат да докажат законни доходи пред банките, с които да обезпечат искания заем. При дружествата за бързи кредити доказването на такива доходи не е абсолютно задължително. Към бързите кредитори се обръщат и лица, чиято кредитна история не е перфектна – "висят" в кредитния регистър с просрочени задължения или пък са съдлъжници или гаранти на нередовни получатели на заеми. Въобще групата на потенциалните клиенти на фирмите за бързи кредити е доста пъстра.
Според информацията от БНБ в структурата на вземанията на фирмите за бързи заеми преобладават потребителските кредити. Техният общ размер е около 1.3 млрд. лв. и за една година е нараснал с 13% (149.6 млн. лв.) спрямо края на март 2015 година. Размерът на жилищните кредити в края на второто тримесечие на 2015 г. е 191.6 млн. лв. и намалява с 27.6% (72.9 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2014 година. Заемите им към търговски дружества са за близо 397 млн. лева. Важен елемент от финансовите показатели на фирмите за бързи кредити е, че обемът на просрочените задължения към тях намалява. През юни 2014-а общият им размер е бил 614 млн. лв., а година по-късно вече е намалял с близо една трета и е 466 млн. лева.
От всичко казано дотук се вижда, че секторът на бързите кредити винаги ще има място на финансовия ни пазар. Такива фирми впрочем съществуват на всички финансови пазари – развити и не дотам развити. Хората и фирмите, които прибягват до услугите на този сектор, обаче трябва да са наясно, че трябва изключително редовно да си погасяват заемите, защото лихвите и такси, които ще им бъдат начислени при забава на вноските, могат да ги доведат до фалит.
