След съкрушителното поражение, което Лейбъристката партия във Великобритания понесе на изборите на 7 май, сега тя е изправена пред нов проблем и неговото име е Джеръми Корбин.
Лидерът Ед Милибанд подаде оставка заради лошите резултати и в партията започна процес по избиране на нов водач. Социологическите проучвания сочат, че със сериозна преднина пред съперниците си се ползва депутатът Джеръми Корбин, който е известен с радикално левите си възгледи.
"Ако Джеръми Корбин застане начело, на следващите избори няма да понесем поражение като това от 1983 или 2015 година. Чака ни пълен разгром и вероятно анихилиране на партията", предупреди бившият лейбъристки премиер Тони Блеър в статия в "Гардиън".
Същевременно популярността на Корбин расте и британските вестници вече пишат за "Корбинмания".
Проблемът с него е, че много от политическите му виждания стоят далече вляво от тези на водещите лейбъристи. Платформата на Корбин включва национализация на железниците и електрическите компании, премахване на таксите за университетите, налагане на контрол върху наемите на жилища и дори откриване наново на каменовъглените мини, които бяха голям проблем за британската икономика в миналото.
Някои от идеите на Корбин звучат привлекателно – например да се спре орязването на правителствените разходи, което според него пречи на излизането на Великобритания от рецесията.
Външнополитическите му възгледи са още по-крайни. Корбин иска страната му да излезе от НАТО и да се откаже от ядрения си арсенал и настоява експремиерът Блеър да бъде съден заради ролята си във войната в Ирак. Позициите му по отношение на украинската криза отразяват тези на Кремъл – руските действия "не са непровокирани". Според Корбин "обсесията по политиката от времето на Студената война сред лидерите на НАТО и ЕС подхранва кризата". Особено голям смут предизвика това, че Корбин нарече членове на "Хамас" и "Хизбула" свои "приятели" и покани представители на "Хамас" да говорят в парламента.
Сегашният елит на Лейбъристката партия смята, че ако Корбин я оглави, тя ще стане неизбираема, може би дори завинаги, заради очаквания от него завой.
През 80-те години партията няколко пъти бе бита на избори от консерваторите и двама нейни лидери – Тони Блеър и Гордън Браун, създадоха движение, наречено Новите лейбъристи. Подобно на американския президент Бил Клинтън, който промени политиката на Демократическата партия, Блеър и Браун преместиха лейбъристите към политическия център, особено в икономическата сфера.
Това им донесе успех – управляваха Великобритания от 1997 до 2010 година. Сега обаче левичарството на Корбин застрашава центристките позиции на партията. Критиците му го обвиняват, че се опитва да върне формацията обратно в 80-те и дори в 70-те години, когато беше в опозиция почти две десетилетия.
Привържениците му пък виждат в кандидатурата му възможност Лейбъристката партия да се откаже от "центристкото си увлечение" и да се върне при левите си корени. При всяко положение възходът на Корбин е свързан и с обхваналото цяла Европа недоволство от предизвиканата от рецесията политика на икономии. Показателен е възходът на СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания. Не бива да се подминават и сходните процеси и в САЩ, където социалистът Бърни Сандърс се представя неочаквано добре в борбата за номинация на Демократическата партия за следващите президентски избори.
При всяко положение 66-годишният Корбин, който се е развел с втората си съпруга, защото искала да запише сина им в частно, а не в държавно училище, представлява сериозна заплаха за установения ред в главната опозиционна партия на Великобритания.
