Плащането на административните услуги у нас се случва почти по същия начин както през далечната 1951 г. и във времето след нея. Причината е, че именно тогава е сътворен действащият и днес Закон за държавните такси, който указва кога, как и по колко пари да ни взимат чиновниците. Многобройни промени са направени в норматива след 1991 г., но той все пак не отговаря на новите отношения между държавата, от една страна, и гражданите и бизнеса – от друга.
Сега съществува изключително многообразие от услуги, които предлагат учрежденията, но таксите, които се заплащат за тях, се определят чрез остарелия закон. Което пък поражда сериозни проблеми и за координацията между различните администрации, и за прозрачността и контрола при съгласуването и приемането на документите. А всичко това води до влошаване на конкурентната среда и до намаляване на доверието на гражданите и бизнеса към ведомствата.
Явно осъзнавайки тази абсурдна ситуация, преди дни Министерският съвет публикува за обществено обсъждане изцяло нов Закон за държавните такси. Той е разработен в рамките на проект по оперативна програма "Административен капацитет" и е съгласуван с представители на централната администрация и с неправителствени организации. Гражданите пък могат да дадат мнението си за норматива до 26 август, след което той ще бъде одобрен от правителството и изпратен за обсъждане в Народното събрание.
На първо място в проекта за закон се предлага ново дефиниране на понятието "държавна такса". Такива ще са плащанията за дейности, за услуги или права, които могат да бъдат извършени или предоставени само от държавен орган. Затова от обхвата на закона са изключени всички услуги, които биха могли да се извършват или предоставят и от други лица на свободния пазар.
Най-съществено е обаче изричното въвеждане на принципа за разходоориентираност на държавните такси. С новите разпоредби се въвежда правилото, че размерът на таксата се основава на разходите за извършването на дейността или услугата. Вярно, че той е налице и в сега действащия Закон за държавните такси, но не се прилага на практика. Има редица примери, при които за предоставянето на еднакви по себестойност административни услуги се събират различни такси. Разходите, които ще се вземат предвид, могат да бъдат преки и непреки. Първите включват разходите за труд и ще се изчисляват на база средна заплата в обществения сектор по данни на НСИ, а вторите ще са 20% от стойността на първите. Освен това таксата може да бъде твърда сума или процент от основа – материален интерес, цена на материално благо или друго, и да включва преките и онази част от непреките разходи, които имат отношение към извършването на съответната услуга или дейност. Изрично са изключени определени харчове, за които е преценено, че не са необходими, за да си свършат работата чиновниците. Такива са например социалните и представителните разходи, обезщетенията на служителите по трудово и служебно правоотношение, както и неустойките, наказателните лихви и съдебните обезщетения.
За да е сигурно, че ще се спазва изискването държавната такса да покрива само разходите по предоставяне на съответната услуга, е предвидено създаването на Методика за определяне на размера на таксите на разходен принцип, каквато досега не е съществувала. Законопроектът предвижда и приемането на Единна тарифа за типовите административни услуги. Така различните институции ще събират еднакви такси за най-често предоставяните (едни и същи) технически услуги.
Очакванията са след реформата размерът на таксите, които събират различните администрации, да намалее средно с 10 процента.
В някои случаи размерът на определени такси ще може да бъде различен от разходоопределения. Това ще става, когато се цели постигането на някакъв политически ефект – стимулиране на дейности чрез по-ниски такси или възпиращ ефект чрез поставяне на по-високи ставки. Например от социална гледна точка дадена група платци може да бъде освободена от задължението да заплаща такси. По-евтино може да ни излиза и когато комуникираме с чиновниците по електронен път. Обратно – таксите ще са по-високи, когато се предоставя право на ползване на даден ресурс – например концесия за добив на подземни богатства.
Предвидени са бариери пред своеволното определяне на тарифите. Ако искат да заобиколят разходоориентирания принцип, ведомствата ще трябва да изготвят специален анализ, включително и финансов, за да обосноват решението си. Освен това тази т. нар. оценка на въздействието ще трябва да се публикува на интернет страницата на съответната институция, при това заедно с годишните отчети за приходите от въпросната такса.
Внимание заслужава и идеята платецът на таксата да има право да поиска да му я върнат, когато администраторът не извърши дейността или услугата, или не му предостави съответното право. Само че възстановяването на разходите няма да става автоматично, а ще е необходимо заинтересованото лице да отправи официално искане за това. Хубавото е, че ако е поискано връщането на парите да стане по банков път, разходите за превода ще са за сметка на наредителя – в случая на съответното ведомство.
Има и друг вариант – таксата, която подлежи на връщане, да бъде прихваната от бъдещо задължение на физическото или юридическото лице.
Любопитно е също, че се въвеждат глоби за чиновниците, които не са събрали съответната такса или са отчели по-нисък от реалния размер на платената сума. Санкциите ще варират от 100 до 1000 лв., но за по-маловажни провинения глобата ще е от 10 до 50 лева.
Както винаги обаче много хубаво не е на хубаво. Обещавайки да въведе всички тези нови практики при определяне на държавните такси, правителството изтъква и необходимостта от създаването на ново административно звено, което да отговаря за анализирането, разработването и правилното и прозрачно прилагане на законовите разпоредби. С други думи, в специализираната администрация на Министерския съвет ще бъдат назначени още служители. Най-плашещото е, че законът не е фиксирал колко точно да бъде техният брой. И нищо чудно въпросното звено да се окаже просто поредният уютен пристан за назначения на близки до властта хора.
Веднъж фиксиран, размерът на държавните такси или на част от тях ще може да се актуализира само със закона за държавния бюджет за съответната година. Всички приходи от тези такси ще постъпват в специално създадена за целта централизирана бюджетна сметка под контрола на министъра на финансите. Изключение ще се допуска само за учрежденията, чиято издръжка се формира от таксите, които те събират.
