Офшорки – нов закон август 2015

Труд

Офшорките отново влизат в играта. От 1 януари догодина падат част от рестрикциите пред офшорните фирми за правене на бизнес в България. Те ще могат да участват в банки и застрахователни дружества, печатни медии и др., ако имат до 10% дялово участие в тях. Това предвиждат промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества, публикувани на сайта на Министерството на финансите.

В момента офшорките и свързаните с тях фирми не могат да участват в 28 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забранява им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Рестрикциите не важат само за офшорни фирми с ясни действителни собственици. Затова офшорните участия на местните дружества задължително трябва да се вписват в Търговския регистър.

С промените се въвеждат минимални прагове на базата на т. нар. „квалифицирано дялово участие", при които забраните няма да важат. „По този начин ще се избегне ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно дружество или пенсионноосигурително дружество от дружество, регистрирано в офшорна зона, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност, поради необявяване на данни за действителен собственик", обясниха от ведомството на Владислав Горанов.

Според финансисти това е правилен ход, но е важно да се определи какво ще е комулативното участие на различни офшорки. Така пет офшорки могат да имат по 8% поотделно, но заедно това прави дял от 40 на сто.

Предвижда се още собствениците на офшорките да не се вписват в Търговския регистър, а към Агенцията по вписванията да бъде създаден нов регистър за целта. Информация от него ще се дава при поискване само на дружества, в които участват офшорки, а също и на НАП, ДАНС, БНБ, КФН и други компетентни органи.

………

Финансовото министерство предлага промени в закона за офшорките

Инвестор, Текстовете сега обхващат изключително голям брой лица, пише в мотивите за промени

Правителството предлага редица облекчения за офшорните компании у нас, става ясно от проект за промяна в законодателството, публикуван в Портала за обществено обсъждане.

Още по темата

Офшорките с ниви ще бъдат глобявани след 1 октомври

Гони ли България чуждестранните инвеститори?

Депутати предлагат забрана офшорките да работят с държавни предприятия

 

Още първата промяна – в името на закона, предвижда, че текстовете ще се отнасят не до „свързаните” дружества, а до „контролираните” от компании, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Ограниченията в закона вече ще се отнасят към дружествата, които имат „квалифицирано дялово участие”, а не „независимо от броя на акциите”, както е досега.

Законът за офшорките, както придоби публичност този нормативен акт, беше предложен от депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев и беше приет от предишния парламент. С текстовете бяха въведени редица ограничения пред компаниите, регистрирани в зони с облекчени данъчни режими.

Промените сега са изготвени от Министерството на финансите. В мотивите за промяната е записано, че текстовете обхващат изключително голям брой лица, дори в случаите, когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален режим, да няма никакво отношение към дейността на българско дружество.

Проектът за промените въвежда и определението „действителен собственик” и се въвеждат прагове (10%), под които забраните в закона няма да се прилагат. С други думи, офшорните компании ще могат да държат до 10% от капитала на компании и за тях няма да важат ограниченията, предвидени в законодателството.

С тази промяна ще бъде избегнато положението, при което заради акционер, регистриран в офшорна зона, дори и с една акция в дадена компания, да бъдат ограничени възможностите й за участие в обществени поръчки или да бъдат прилагани другите рестрикции, предвидени в закона. 

Предлага се изключение да има за фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Това се прави, тъй като Лихтенщайн е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство.

По силата на промените действителен собственик ще бъде физическо лице, което пряко или непряко притежава или в полза на което се управляват повече от 25 на сто от дяловете или акциите на юридическо лице. Когато не може да бъде идентифицирано лице, което управлява или в чиято полза се управляват 25% от имущество, за действителен собственик ще се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на ръководен служител.

Министерството на финансите предвижда още и промени в регистъра на собствениците на офшорни дружества – в него няма да се вписват идентификационни данни за действителните собственици на публични дружества. Тази информация е налична по силата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, става ясно от мотивите.

Ако промените бъдат приети, те ще влязат в сила от началото на 2016 година. 

======…………..

 

Офшорки ще могат да държат 10% от банка

Премахват се ограниченията за компании от Лихтенщайн и Гибралтар

25.8.2015 Стандарт, Офшорки ще може да държат до 10% от капитала на банки и застрахователи. Това предвиждат подготвени от Министерството на финансите промени в закона за отношенията с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Сега законът забранява на компании, в които има офшорно участие, да извършват редица дейности в страната без значение дали офшорката държи една акция или 50% от капитала. С промените ще се въведе праг от 10% в капитала на български фирми, като за дялове под него забраните няма да се прилагат. Така ще се избегне ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застраховател или пенсионно дружество от офшорка да се отнеме лицензът на финансовата институция заради необявяване на действителен собственик, гласят мотивите на МФ. Целта е законът да не обхваща минимални участия, с които офшорката и нейните собственици не могат да контролират българското дружество.
Разширява се и кръгът на изключенията, при които компании с офшорно участие ще могат да осъществяват посочените в закона дейности в България. Това се прави, за да спазим правилата в ЕС. Като в тези случаи реалните собственици на дружествата ще се вписват в нов регистър към Агенцията по вписванията. Предлага се изключение да има за фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Това се прави, тъй като Лихтенщайн е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство. А Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство. Изключение за участие в обществени поръчки ще се въведе и за фирми от държави, страни по Споразумението за държавните поръчки на ЕС – Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и др. Целта е да бъдат спазени мерките на ЕС за сътрудничество с тези страни. Изключение ще се въведе и за дружества, регистрирани в отвъдморски страни и територии (Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др.), но само за дейностите, за които е приложимо Решението на ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоциирането им към ЕС. Изключение ще има и за компании от държави, с които България има търговско или икономическо споразумение.
Предлагат се и промени, свързани с изискването действителните собственици на офшорките да се вписват в Търговския регистър. От МФ предлагат да се направи нов Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията. Капиталовата структура на фирмата се отнася до вътрешните отношения между съдружниците или акционерите, затова информация за реалните собственици на дружества, регистрирани в офшорни зони, не следва да бъде вписвана в Търговския регистър, гласят мотивите на МФ. С проекта се предвижда данни от новия регистър да се предоставят само на фирми, в които участват компании, регистрирани в офшорни зони, НАП, ДАНС, и регулаторни органи като БНБ и КФН. В регистъра няма да се вписват данни за собствениците на борсови компании, тъй като информация за притежателите на над 5% от акциите им се дават на КФН и тази информация е публична.

……………

Кабинетът връща офшорките в банките и медиите

12:17 | 25 август 2015 |МедияпулОт 1 януари догодина падат част от рестрикциите пред офшорните фирми за правене на бизнес в България. Те ще могат да участват в банки и застрахователни дружества, печатни медии и др., ако имат до 10% дялово участие в тях. Това предвиждат промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества.

Промените се правят с цел да се улесни бизнесът и да не се допусне нарушаване на правото на ЕС, мотивират се от Министерството на финансите, които са вносител на документа, който е публикуван за обществено обсъждане.

В момента офшорките и свързаните с тях фирми не могат да участват в 28 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забранява им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Забраните обаче не се спазват и фирми, чийто краен собственик е офшорна компания, продължават да печелят обществени поръчки. Последният публичен случай е свързан с ремонтите на улиците в София.

Законът в момента предвижда, че забраната не се отнася само за офшорни фирми с ясни действителни собственици. Затова офшорните участия на местните дружества задължително трябва да се вписват в Търговския регистър.

С промените се въвеждат минимални прагове на базата на т. нар. "квалифицирано дялово участие", при които забраните няма да важат.

"По този начин ще се избегне ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно дружество или пенсионноосигурително дружество от дружество, регистрирано в офшорна зона, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност, поради необявяване на данни за действителен собственик", посочват от Министерството на финансите.

Предвижда се още собствениците на офшорките да не се вписват в Търговския регистър, а към Агенцията по вписванията да бъде създаден нов регистър за целта. Информация от него ще се дава при поискване само на дружества, в които участват офшорки, а също и на НАП, ДАНС, БНБ, КФН и други компетентни органи.

…………

От 2016 г. офшорки ще могат да участват в банки и застрахователни дружества 0

25.08.2015 | 16:00  по статията работи: econ.bg

Условието за това е те да имат не повече от 10% дялово участие в тях

От 1 януари догодина офшорните фирми ще могат да участват в банки и застрахователни дружества, печатни медии и др., ако имат до 10% дялово участие в тях. Това предвиждат промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества,  публикуван в Портала за обществено обсъждане. С него правителството предлага редица облекчения за офшорните компании у нас.

"По този начин ще се избегне ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно дружество или пенсионноосигурително дружество от дружество, регистрирано в офшорна зона, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност, поради необявяване на данни за действителен собственик", посочват от Министерството на финансите, което е вносител,  в мотивите към проекта.

Като цел на проекта е посочено да се улесни бизнесът и да не се допусне нарушаване на правото на ЕС. Записано е също, че сегашните текстове обхващат изключително голям брой лица, дори в случаите, когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален режим, да няма никакво отношение към дейността на българско дружество.

Според действащия сега закон офшорките и свързаните с тях фирми не могат да участват в 28 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забранява им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др. Извън ограниченията остават офшорни фирми с ясни действителни собственици. Затова офшорните участия на местните дружества задължително трябва да се вписват в Търговския регистър.

С промените се въвеждат минимални прагове на базата на т. нар. "квалифицирано дялово участие", при които забраните няма да важат, т.е. офшорните компании ще могат да държат до 10% от капитала на компании и тогава за тях няма да важат ограниченията, предвидени в законодателството.

Предлага се изключение да има за фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Това се прави, тъй като Лихтенщайн е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство.

Дефинирано е и понятието "действителен собственик" – това е физическо лице, което пряко или непряко притежава или в полза на което се управляват повече от 25 на сто от дяловете или акциите на юридическо лице. Когато не може да бъде идентифицирано лице, което управлява или в чиято полза се управляват 25% от имущество, за действителен собственик ще се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на ръководен служител.

Предвижда се още собствениците на офшорките да не се вписват в Търговския регистър, а към Агенцията по вписванията да бъде създаден нов регистър за целта. Информация от него ще се дава при поискване само на дружества, в които участват офшорки, а също и на НАП, ДАНС, БНБ, КФН и други компетентни органи.

Източник: 3e-news.net

…………..

Държавата отваря вратата за бизнес с офшорки

Министерството на финансите внася спорните промени в закона за офшорките на Йордан Цонев

16:02 | 25 август 2015 | Медияпул, Правителството се готви да ревизира закона на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, известен като Закон за офшорките, така че 10% от капитала на банките, медиите, застрахователните и пенсионните дружества, публичните компании, футболните отбори, социологическите агенции и др. да могат да бъдат притежавани от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Поправките засягат 14 сфери на дейност и се предлага да влязат в сила от 1 януари 2016 г.

С тях се разрешава още офшорни фирми да участват в търговско дружество с държавно и общинско участие, в публично-частни партньорства и да получават клас за инвеститор.

Внесените от Министерството на финансите промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества почти покриват предложенията на депутата от ДПС Йордан Цонев, внесени в предишния парламент с цел да коригират първоначалния му закон с Пеевски. Те минаха на първо четене през юли 2014 г., но за второто не се събра кворум. С тези промени на Цонев законът се обезмисля, коментира тогава Георги Кадиев от БСП.

Сега същите промените се правят с цел да се улесни бизнесът и да не се допусне нарушаване на правото на ЕС, мотивират се от Министерството на финансите. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в сезона на отпуските, като срокът за коментари е до 7 септември.

От правна гледна точка важен проблем на закона се оказа твърде широката дефиниция на понятието за "свързани лица". Сега финансовото министерство предлага то да се замени с "контролирани лица", като посочва, че под "контрол" ще се разбират допълнителните разпоредби от параграф 1 на Търговския закон, който посочва свързани лица.

Повечето експерти и политици, към които Mediapool се обърна за коментар, отказаха такъв с аргумента, че не са запознати с промените и в момента си почиват.

Законът за офшорките, приет по времето на управлението на БСП и ДПС и влязъл в сила от 1 януари 2014 г., на практика не действа. Първоначално негов автор бе шефът на тогавашната бюджетна комисия Йордан Цонев, но при внасянето му като законотворец се записа и Делян Пеевски, за когото от години има основателни съмнения, че контролира редица активи чрез поставени лица и офшорни компании. Целта на закона бе да внесе яснота кой стои зад крупни сделки и поръчки. Това се случи малко преди да има сделка за най-голямата пенсионно-осигурителна компания "Доверие" и след като офшорки станаха собственици на структуроопределящи компании като "Булгартабак", "Дунарит", "ПСТ груп" и навлязоха мощно в медиите и футбола, като покупките бяха финансирани с държавни пари през фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

Така се стигна до забраната офшорките и свързаните с тях фирми да не могат да участват в 28 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забрани им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да търгуват със стоки за двойна употребя, както и да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Споровете дали законът е действал продължават и до днес.

"На практика от чужди търговски регистри научаваме повече за за структурата на български холдингови дружества", коментира пред Mediapool финансовият анализатор Владислав Панев.

Смекчава се забраната за офшорки в 14 бизнес дейности

Държавата предлага да се въведе праг за дялово участие, над който задължително да се разкриват акционери в офшорни компании. Най-ниският праг за разкриване на акционер е, ако има 10%. Аргументът на финансовото министерство е, че ще се избегнат ситуации, в които заради притежание на една акция в банка, застрахователна компания или пенсионен фонд, регистриран в офшорна зона, може да се стигне до отнемане на лиценз поради необявяване на данни за действителен собственик.

От 28 забранителни режима в момента за половината рестрикциите се смекчават. Това са банки, застрахователни и пенсионни дружества, инвестиционни и публични компании, медии, футболни клубове, мобилни оператори, социологически агенции.

На практика предложението, ако офшорната компания има под 10%, да не разкрива собственика си, обезсмисля закона. Така например, ако 10 офшорки на един и същи притежател, държат по 9.9% от собствеността, той ще има дял от 99%, без да обявява самоличността си, коментира Георги Кадиев от БСП, след като това предложение на Йордан Цонев бе прокарано миналото лято на първо четене в парламента.

Законопроектът на финансовото министерство сега е ограничил пълната забрана за участие на офшорки до концесионни процедури, обществени поръчки, приватизационнни сделки, както и за секторите енергетика, хазарт и стоките с възможна двойна употреба.

Разширяване на кръга на изключенията

Промените предвиждат и разширяване на кръга на изключенията, при които компании с офшорно участие ще могат да осъществяват посочените в закона дейности в България. Това се прави, за да бъдат спазени правилата в ЕС, мотивират се от финансовото министерство.

Законът няма да действа, когато фирма в офшорна зона е в държава от ЕС или осъществява дейностите си чрез клон в държава от ЕС. Това изключва фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Великото херцогство е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство.

Изключение за участие в обществени поръчки ще се въведе и за фирми от държави, които са страни по Споразумението за държавните поръчки на ЕС – Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и др. Целта е да бъдат спазени мерките на ЕС за сътрудничество с тези страни.

Изключение има и за дружества, регистрирани в отвъдморски страни и територии – Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др., но само за дейностите, за които е приложимо Решението на ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоциирането им към ЕС.

Изключение ще има и за компании от държави, с които България има търговско или икономическо споразумение.

Собствениците на офшорките се скриват зад спецрегистър

Собствениците на офшорни компании ще останат скрити от обществото. Това до голяма степен е така и в момента, но сега се предприемат допълнителни мерки.

Предвижда се собствениците на офшорките да не се вписват в Търговския регистър, а в нов регистър, който ще се води от Агенцията по вписванията.

Информация от него обаче ще се дава при поискване само на дружества, в които участват офшорки, както и на НАП, ДАНС, БНБ, КФН и други компетентни органи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст