Новината, че преуспелият млад мъж на 33 е решил да осветли бизнеса си и притежаваните от него фирми, обявявайки на глас, това, което всички знаят, се оказа сензационна новина. Въпросът е защо го прави точно сега? Което предизвика различните тълкувания и хипотези.
Първата е, че ще излиза от политиката и дори ще мести бизнеса си в Катар, защото е станало ясно, че няма да може да заеме никакъв висок държавен пост в бъдеще след злополучния му опит да оглави ДАНС. Възможно е. Но шефката на парламента Цецка Цачева обясни, че едното – богатството, не пречи на другото – депутатството.
Втората версия е свързана с думите на премиера Бойко Борисов, че ДПС, което сега е неофициален, даже в известен смисъл нелегален партньор на ГЕРБ в управлението, ще стане приемлива партия за преговори и коалиция, ако се отърве от сатанизирания Делян Пеевски. Оттук се правят изводи, че ако маститият народен представител от Пазарджик напусне Народното събрание и потъне в бизнес делата си, обществото лека-полека ще забрави за него, ДПС ще изчисти имиджа си и след местните избори ГЕРБ ще може легално да се съюзи с движението на Лютви Местан. Но преди това Борисов ще се наложи да отстрани Патриотичния фронт от властта, както настоява Местан, а реформаторите ще клекнат. Дали?
Бойко Борисов, както е известно, притежава силен политически инстинкт. Той много добре знае, че всяка колаборация с ДПС се плаща скъпо и прескъпо. Непосилна за тях се оказа цената, която платиха и НДСВ, и БСП. Избирателите не прощават. А идват президентски избори догодина, а след тях парламентарни. Прегръдката с ДПС е смъртоносна за всяка политическа формация. Движението е като боа – увива се здраво, поглъща каквото може и после удушава партньора си. Борисов едва ли мечтае за подобна съдба.
Че стъпката на Пеевски ще доведе след себе си политически последици, няма съмнение. Но целите са по-дългосрочни, те се проектират върху вота за държавен глава, а не за след местните избори тази есен. Сегашното управляващо мнозинство спокойно може да изкара мандата си в този си вид и състав, с „дискретното“ рамо на ДПС, когато се налага.
Но като се има предвид герберската ненаситност за власт, е ясно, че Борисов и партията му със сигурност ще искат да спечелят и президентските избори след кметските и общинските. А, както се знае, електоратът на ДПС не избира президент, но накланя везните в полза на един или друг кандидат. Още навремето екслидерът му Ахмед Догат каза, че без ДПС президент не може да бъде избран и това все още не се е променило. На изборите през 2011 г. избирателите на движението бяха призовани да гласуват по съвест, затова победата на Плевнелиев срещу Калфин не беше сигурна и се наложи ГЕРБ да му помогне и с други средства.
Борисов обаче иска да е сигурен отсега в резултата през 2016-а. Тук, разбира се, възниква друг въпрос – дали той лично ще се кандидатира, или ще издигне някоя от фаворитките си. Повечето анализатори са готови да заложат върху личността на премиера. Но Борисов обича реалната власт, а не представителната, каквато е тази на държавния глава. И ако реши да се премести на „Дондуков“ 2, трябва да е сигурен, че ще преседи там два мандата от по пет години, влияейки върху политическите процеси задкулисно.
Така че пазарлъкът му с ДПС очевидно е по-сложен. Най-вероятно държавата в негово лице ще осигури безпроблемно „развитие“ и „разширяване“ на бизнеса на депутата медиен бос, а и на други играчи, свързани с движението. А Местан ще се ангажира да осигури на Борисов – лично на него или на неговия кандидат за президент, безпроблемна победа догодина. Показателен е фактът, че Делян Пеевски и майка му съвсем явно присъединиха поредната медия към империята си, без някой регулаторен орган да гъкне, нито премиерът, който иначе се разпеняви до Бога за някакъв си автокрадец, задигнал две коли.
Слабото звено на цялата работа обаче е в това, че ДПС няма вечни приятели, но има вечни интереси. Пък до другата година времето е и малко, и много.
