Малко над 50.5 млн. лв. ще струва провеждането на изборите за местна власт и национално допитване за дистанционното и електронно гласуване на 25 октомври. Това показва одобрената план-сметка, приета от кабинета в четвъртък (27 август).
"След всяка промяна в Изборния кодекс сметката набъбва главоломно. Поискани бяха 69 милиона за провеждането на местните избори при 39 милиона, отчетени през 2011 г., когато избирахме местни власти и президент. Успях с различни методи да сваля разходите до близо 51 млн. лв.", оплака са финансовият министър Владислав Горанов ден по-рано на заседанието на Министерския съвет. Думите му предизвикаха възмущението на премиера Бойко Борисов, че изборите са твърде скъпи. Той обяви, че близо 23 милиона за възнаграждения били много пари и пак призова към икономии.
Демокрацията е скъпо удоволствие според думите на известния английски политик сър Уинстън Чърчил. Освен това демокрацията е и процедура. По всичко изглежда, че най-евтини са диктатурите. Борисов не за първи път демонстрира, че за него демокрацията и демократичните процедури не са ценност – поне не колкото магистралите, да речем, за които винаги се намират средства. Дори ако бъдат оскъпени в процеса на строежа им. И кой знае защо най-много му се свидят парите за заплащане на труда на хората в изборния ден.
В ЦИК бяха изненадани, че правителството е представило на медиите план-сметката за изборите, преди да я съгласува с най-важния изборен орган. Говорителят на комисията Александър Андреев чистосърдечно си призна пред медиите, че в нея още не е постъпило постановлението за предвидените за изборите пари. Според другия говорител Камелия Нейкова съществуват обективни обстоятелства, които налагат план-сметката да е по-голяма в сравнение с 2011 година. Между тези причини е и промяната в законодателството: „В Изборния кодекс са предвидени медийни пакети, предвидено е автоматично откриване на избирателни секции извън страната. Съвсем скоро бяха приети промени в закона за прякото участие на гражданите, което позволява гласуване извън страната и извън дипломатическите й консулства. Ще имаме и по-голям брой кметства, в които ще се състоят избори за кметове – всичко това са обстоятелства, които изискват бюджет“, категорична беше Нейкова.
Третият говорител на комисията Цветозар Томов пък обясни, че предварителен разчет не може да има, защото още не се знае колко ще бъдат участниците във вота. „Ако са само осем партии, на базата на досега постъпилите заявления за средства, вероятно няма да имаме тези проблеми, които бихме имали, ако всичките 400 партии в България дойдат на избори“, даде пример той.
За да организира изборите в чужбина, Министерството на външните работи разполага с 1.5 млн. лева. Образователното министерство пък ще получи 16 хил. лв. заради ползването на училищната база. В план- сметката са предвидени и средства – половин милион лева за БНТ, 200 хил. лв. – за БНР. За БТА сумата е 100 хил. лева. И Сметната палата ще получи 35 хил. лева.
В сряда (26 август) външният министър Даниел Митов изрази опасенията си, че е възможно в някои държави, където ще бъдат отворени изборни секции, да няма достатъчно желаещи да гласуват на референдума на 25 октомври. Той посочи, че в Турция и в Испания към момента сънародниците ни не проявяват голям интерес да участват в допитването.
ЦИК ще трябва да открие над 430 изборни секции в чужбина. Има и риск съставът на секционните избирателни комисии в чужбина да не бъде попълнен, затова Митов призова политическите партии за съдействие – те да попълнят до максимална степен своите квоти.
Външният министър постави и друг проблем, който трябва да намери своето разрешение до изборния ден. Служителите, които ще бъдат командировани в чужбина за референдума, няма да могат да гласуват на местните избори у нас. „Практически възниква конфликт между конституционното право на българските граждани – тези, които ще бъдат командировани, и тяхното административно задължение“, посочи Митов. И предположи, че за да се намерят достатъчно на брой такива хора, вероятно ще трябва да се увеличи тяхното заплащане на място.
