Недостижими в лупингите са нашите управници. След като превърнаха България в първата европейска държава, наложила законодателни ограничения за дейност на фирмите с неясни собственици, сега властимащите са на път да я направят и първата, която съвсем легално ще позволи дейността на сенчестите капитали. Как така ли? Ами с тънки поправки в същия този закон (за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим), който би следвало да ни пази от правните и данъчни облекчения на финансовите убежища.
След като години наред думкахме тъпана срещу офшорките, сочехме с упрек участието им в български фирми и искахме прозрачност за действителните собственици на медии, банки, застрахователи и финансови компании, темата полека изчезна от публичния взор. А с нея се изпари и меракът на българските управници да се борят с офшорните фирми. Сега експертите от финансовото ведомство, вече без никакво притеснение, решиха да реанимират дейността им, като предоставят куп облекчения на хора и фирми, регистрирани в някоя от офшорните зони по света. Едва ли не – поизмъчи ги малко държавата, нека сега да вземат глътка въздух.
Но замислил ли се е премиерът Бойко Борисов какво ще кажат по въпроса европейските му партньори? На Запад от години се борят с укриването на данъци в измислени специално за целта юрисдикции и едва ли ще толерират намерението на българските власти да открехнат завесата пред сенчестите капитали. Да напомним, че дори срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (също близък до сърцето на Борисов) има обвинения, че като премиер на Люксембург е помагал на многонационални компании да избегнат плащането на данъци в страната, пък какво остава за нашенския министър-председател.
Всичко това няма как да не ни наведе на мисълта, че зад действията на управниците ни всъщност стои желанието да се легализират определени бизнес начинания. И, разбира се, тези, които дърпат конците, отново да останат скрити в мъглата, зад завесите или които искате други скришни места.
За да се случи точно така, се предлагат поправки на разпоредбите, заради които ще ни се наложи коренно да променим представата си за това какво представлява офшорната зона. Законът например ще разпореди всички шумно прокламирани забрани да не се отнасят за фирми, регистрирани в асоциираните към Европейския съюз отвъдморски страни и територии. Но зад това завоалирано определение всъщност се крият добре известните Британски Вирджински острови, Бермудските острови, Острови Туркс и Кайкос, Монсерат, Ангуила, Кайманови острови, Аруба, Фолклендски острови, Гренландия, Нова Каледония, Френска Полинезия и други любими на предприемачите екзотични дестинации.
По един или друг начин българските законотворци са успели да извадят от кюпа с офшорните зони и страни като Лихтенщайн, Исландия, Гибралтар, Сингапур и Хонконг, които също приютяваха не един или двама "инвеститори" в българската икономика. Обяснението тук е, че въпросните държави са подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство или Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. Партньори са, няма какво…
Но това въобще не е всичко. В променените текстове е помислено дори за тези бизнесмени, чиито фирми се подвизават на места като Сейшелските острови, Панама или Белиз – те не са ангажирани с никакви международни договори. За свързаните с тях се предлага въвеждането на прагове, под които забраните в закона въобще няма да се прилагат. Казано на разговорен език – на офшорките се предоставят възможности за измъкване. Така например нормативът няма да обхваща дребни участия (до 10% от капитала или когато процентът на участие представлява квалифицирано дялово участие по смисъла на съответния закон), с които дружествата, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, не могат реално да контролират българска фирма. Обяснението е, че ако се запази сегашният режим, може да се стигне до ситуация, при която заради притежавана от офшорка дори една акция от банка, от застрахователно или пенсионноосигурително дружество да се отнеме лицензът за банкова или застрахователна дейност.
Промяната обаче дава реална възможност на сенчестите капитали да се завърнат не само в банковия и в застрахователния бизнес у нас, но и в медиите, в енергетиката, в телекомуникациите, в хазарта, в концесиите и други дейности.
Участието в обществени поръчки също ще стане възможно. На практика остава само една точка, при която изключение за процента на участие на офшорките не е предвидено. С нея се забранява на дружествата, регистрирани в офшорни зони, и на контролираните от тях лица пряко или косвено да сключват договори с държавата или с общините, както и с държавни или общински предприятия и търговски фирми.
С друга поправка пък се ограничава значително обхватът на самия закон. Съгласно действащите сега разпоредби той засяга дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и опериращи пряко или косвено у нас. Както и фирми с незначителна свързаност (включително и само чрез една акция) или дори нямащи пряка връзка с компании, извършващи дейност в България. Например, когато българско дружество и офшорка са под общ контрол, но двете предприятия нямат каквито и да са отношения помежду си.
Според Министерството на финансите обаче това води до ограничения и пречки за работата на чуждестранните инвестиции у нас, без да има друга реална икономическа или бюджетна полза. Точно затова се предвижда понятието "свързани лица" да се замени с "контролирани от тях лица". За целта се заимстват определенията от Търговския закон. За такива ще се приемат физически или юридически лица, притежаващи повече от половината от гласовете в общото събрание, имащи право да определят повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган или които могат да упражняват решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор.
Казано кратко: Вече няма да се следят свързаните лица, например ще е възможно един износител да укрива печалба. Само че това може да развърже ръцете на сенчестите бизнесмени за всевъзможни схеми. Ако сега той купи или произведе в страната стока за 1000 щ. долара и я продаде в чужбина за 1500 долара, ще реализира доход от 500 щ. долара, който подлежи на облагане с данък върху печалбата. Но ако покупката на стоката от местния износител се извърши от контролирана от него офшорна фирма по себестойността от 1000 щ. долара, след което същата компания посредник продаде стоката на крайния потребител за 1500 щ. долара, печалбата ще се формира изцяло от офшорната компания, чиито банкови сметки по правило са зад граница. Така данъчното облагане на дохода се избягва. А контролните органи у нас няма какво да направят.
Офшорните компании много изгодно ще могат да се използват и за минимизация на данъците, които дължат смесените предприятия. При тях едни и същи граждани владеят и управляват едновременно местната и чуждестранната (офшорна) компании, учредители на съвместното предприятие. Това дава възможност да се изпращат в трета страна част от доходите, принадлежащи на чуждестранната компания, във вид на дивиденти и така да не се облагат с данъци. След това тези пари могат лесно да се върнат в страната на регистрация на съвместното предприятие под формата на кредит или като инвестиция.
Впрочем акумулираните в офшорните компании средства могат да се използват и за кредитиране на фирми в места с високи ставки на данъчно облагане. Подобни заеми лесно могат да бъдат разсрочвани, а размерът им да расте практически до безкрайност, без с това да се нарушава местното законодателство, макар собственикът на офшорната компания и на местната фирма да е едно и също лице. Финансовите активи на офшорната компания могат да се използват също и като гаранция за отпускането на банков кредит на местния търговец.
Така че да им е честито не печелившите. А баламите, дето прибързаха да приведат в ред организацията и дейността на фирмите си с действащите все още забрани, ще трябва отново да се оглеждат за уютен пристан някъде насред океана. Всички останали пък ще пием по една студена вода, тъй като със законопроекта ще отпадне и изискването всички обстоятелства около собствеността на офшорните фирми да се вписват в Търговския регистър. Вместо това се предлага да бъде създаден специален Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията. С други думи, широката публика няма да може да разбере каквото и да било за хората зад островните компании. Достъп до тази информация ще имат само Националната агенция за приходите, Държавна агенция "Национална сигурност", специализираните регулаторни органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други. И то само след официално заявление, че искат такива данни.
