Държавата занапред ще финансира частните училища и детски градини. Това е най-важната и дискусионна промяна, приета от парламента с новия Закон за предучилищното и училищното възпитание. За да получават по 1400 лв. на ученик, колкото вземат и държавните школа, частниците обаче се задължават да събират такси само за услуги извън субсидираните от бюджета. Другото условие е, че да осигурят квота от 20% безплатен прием. Нормативът се очаква да влезе в сила от 2018 година, но срокът ще бъде фиксиран в преходните и заключителните разпоредби на закона. Кандидатите, които искат да получат тези пари, ще кандидатстват със заявление по ред, определен от държавния стандарт за финансиране на институциите. Въпросният обаче все още не е написан. Така частните училища и градини, които държат високи такси, ще трябва да извадят 1400 лв. на дете от тях, а останалите, които се вместват в този бюджет, ще могат да искат доплащане от родители само за транспорт, храна, охрана и други странични дейности.
По предложение на Бойка Маринска от Реформаторския блок бе гласуван 20% безплатен прием, въпреки че от ГЕРБ настояваха квотата да бъде по-малка. Това ще са деца с изявени дарби и със специални образователни потребности. Социално слабите ученици обаче не бяха допуснати до свободния прием. Редът и правилата за прием на ученици без такса ще се определя от правилника на съответното училище и градина. Което в голяма степен дава възможност за субективен избор от страна на директорите.
Патриотичният фронт, БСП, "Атака" и АБВ се противопоставиха на въведението с мотива, че в условия на бедност и социално неравенство държавата не бива харчи от ограничения си ресурс за частно образование. Според Мариана Тодорова от АБВ мярката ще доведе до отлив на ученици от държавните училища, ще влоши качеството на образованието и ще дестабилизира системата. Янаки Стоилов изтъкна, че ще се дават пари на тези, които така или иначе ги имат, а от БСП запитаха защо текстът се приема без финансова обосновка. Бойка Маринска и Снежана Дукова от ГЕРБ отговориха, че ако всички частни образователни институции поискат държавно финансиране, това ще струва между 11-13 млн. лв. годишно, които са заложени в бюджета.
От Асоциацията на частните училища пък скочиха против заложения 20-процентен безплатен прием. Според организацията това е недомислица, защото вместо да се намалят таксите на частните ученици, те ще скочат с около 1300 лв. на година. От асоциацията смятат, че ограничението е дискриминационно и ще доведе до корупция и напрежение в частните училища. Председателят й Милка Славчева добави, че депутатите си правят сметки "без кръчмар", тъй като държавната субсидия покрива само задължителното обучение, но не и останалите разходи за свободно избираеми часове, извънкласни дейности, материална база, транспорт, охрана, които възлизат на около 6000 лв. годишно. "Кой ще плати таксите на децата, приети да учат безплатно? Несправедливо е да се товарят с допълнителни такси останалите родители", допълни тя.
С останалите по-важни законови промени предучилищната възраст ще започва с навършване на 5 години, като се дава право на родителя да избира под каква форма ще учи детето му. Държавата и общините пък се задължават да осигурят условия прием на всички деца в градините и в групите за предучилищно образование. Също така училището пък ще бъде задължително до навършване на 16-годишна възраст.
В пленарната зала възникна спор около изучаването на майчин език. Според Мариана Георгиева от ДПС, не може да се говори в съвременен закон, че българските граждани нямат право на идентичност.
Стоян Мирчев от БСП репликира, че и в досегашния закон, и в новите текстове е записано, че това е свободноизбираем предмет, който всеки може да запише.
