Подемът на еврото се дължи на Китай

Марио Драги

Единната европейска валута регистрира ръст през август редом с японската, която е традиционно спасително убежище при кризи от всякакъв вид. В случая подемът на еврото се дължи на несигурността колко дълбок е спадът в Китай. И в кой момент Федералният резерв ще започне да качва основните лихви в САЩ. Валутни анализатори посочват, че корелацията между европейската и японската парична единица е достигнала най-високата си степен от началото на 2007-а насам. Елза Лигнос – старши валутен стратег в "Роял бенк ъф Канада", не намира нищо необичайно в този факт. Защото, когато бягат от риска, търговците обичайно закриват голяма част от откритите си позиции. Което означава, че валутите, при които "има най-голяма навалица" и най-много къси позиции, по правило печелят повече от конкурентите си. 

Еврото е поскъпнало с 2.1% през август и това е най-силният месец на валутата от април досега. Точно с толкова расте и йената. Валутните индекси на агенция "Блумбърг" показват, че единната европейска и японската парични единици през миналия месец са регистрирали по-високи печалби, отколкото другите валутни "убежища" – швейцарският франк и щатският долар. А коефициентът на корелация между двете валути е достигнал 0.64.

На редовното съвещание на управителния си съвет на 3 септември Европейската централна банка не промени основната лихва на еврозоната и тя остана 0.5 процента. Депозитният лихвен процент остава минус 0.2%, а минималната кредитна лихва – 0.3 процента.

Шест месеца след старта на програмата за парични стимули на ЕЦБ в размер на 1.1 трлн. евро по-ниските цени на суровините, сътресенията на световните фондови индекси и охлаждането на китайския растеж предизвикват сериозни опасения дали потребителските цени ще се възстановят. Което принуди европейските централни банкери да направят промени в текущата програма и да вдигнат тавана на покупките на дълговите инструменти на всяка държава от досегашните 25 на 33 процента. Председателят на ЕЦБ Марио Драги пък обяви на пресконференцията след съвещанието на 3 септември, че паричното стимулиране на еврозоната ще продължи "до края на септември 2016-а и след това, ако е наложително". ЕЦБ понижи прогнозата си за инфлацията и за растежа на блока на еврото през всяка от трите години до края на 2017-а. Най-песимистични са инфлационните очаквания на централните банкери – с едва 0.1% среден годишен ръст на показателя през 2015-а, 1.1% през 2016-а и 1.7% през 2017-а. БВП пък ще се увеличи с 1.4% през тази година и ще достигне 1.8% през 2017-а. Еврото поевтиня рязко след изявленията на Драги и се устреми към 1.11 щ. долара.

Междувременно добре информирани източници съобщиха, че ЕЦБ е намалила размера на извънредното финансиране за гръцките кредитни институции заради намалелия отлив на депозити от тях. Таванът на спешната ликвидна подкрепа (ELA) е бил орязан с 600 млн. евро – до 89.1 млрд. евро. Тегленията на депозити от гръцките кредитни институции през август са се ограничили до 300 млн. евро след спада с 1.4 млрд. евро през юли, сочи официалната статистика на Гръцката централна банка.

Публикуваните през седмицата фундаментални показатели на еврозоната бяха доста оптимистични. БВП на Португалия е нараснал с 0.4% в периода от април до юни в сравнение с първите три месеца на годината, благодарение основно на ръста на вътрешното потребление. Това е пето поредно тримесечие на растеж и е резултат от политиката на строги икономии на премиера Педро Пасос Коельо, който ще се състезава за нов мандат на парламентарните избори през октомври.

Италия също зарадва с по-висока от първоначално обявената оценка на растежа през второто тримесечие – 0.3% – след 0.4% ръст през първото. Юлската безработица в страната пък е паднала до 12% срещу 12.5% през юни, като стойността й при младежите е 40.5% срещу юнските 43.1 процента.

Производственият сектор във Франция се е свил по-силно от очакваното през август, с което Париж е отстъпил на Берлин по-голямата част от бремето да движи възстановяването на еврозоната. Индексът, отчитащ активността в бранша, се е понижил от 49.6 пункта през юли на 48.3 през август, докато германският индикатор е изскочил доста над 50 точки (53.2) – колкото е вододелът между спада и растежа. Индексът на цялата еврозона през август е бил 52.3 пункта. Безработицата в общността обаче неочаквано се е понижила до 10.9% през юли – най-ниската стойност за последните повече от три години (срещу 11.1% през юни). И тук отличник е Германия с безработица от 6.4 процента.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3214 млн. евро (6286 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха едва 0.6% дял от купената и продадена валута.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли идеята на властта да се гласува само с машини?

Подкаст