България чества 130 години от Съединението

съединение

България навършва 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Денят е обявен за официален празник в страната през 1998 г., а освен това е и празник на град Пловдив.

По традиция вечерта пред Военния клуб комитет "Родолюбие" ще представи възстановка на събитията от 1885 година. Празничната програма ще приключи с тържествената заря-проверка на площад "Съединение", в която ще участва и държавният глава Росен Плевнелиев.

Община Съединение пък е подготвила тридневна програма по случай празника. Началото на тържествата ще даде международен мемориален маратон, който ще започне от площада на град Съединение и ще завърши на площад "Съединение" в Пловдив. Пловдивският митрополит Николай ще отслужи тържествен молебен, а от 17 часа на площад "Стефан Стамболов" започва празничен концерт.

През юни 1878 година по време на Берлинския конгрес България е разделена от Великите сили. Така през следващите няколко години на дневен ред излиза обединението на Княжество България и Източна Румелия. След много усилия и дълга подготовка Съединението става факт на 6-ти септември 1885 година. То се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите дела, подготвени и извършени от българи.

Пътят до Съединението и причините, които го налагат обаче е дълъг. Още след Освобождението Санстефанския мирен договор предвижда големи граници за българска територия. Обхващат се почти всички земи, които са населени с българи и превръщат младата държава в една от най-големите на полуострова. Това разбира се не се харесва на Великите сили и подписаният в Берлин официален договор разпокъсва българската държава. Той предвижда създаването на трибутарно Княжество България, което включва земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и автономната област Източна Румелия, която обаче остава под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.

Първото доказателство, че изстрадалият български народ няма да се примири със статуквото, наложено от Великите сили, е Кресненско-Разлошкото въстание от 1879 година, което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. След неговият неуспех обаче, българите виждат, че силите им все още не са достатъчни, за да постигнат съединението чрез една война с Османската империя. Така те решават да осъществят своя идеал с помощта на дипломацията.

Промяната в политическата обстановка (избухването на гръцко- турската война и спечелването на  изборите в Англия от Уилям Гладстон) навежда българския елит на мисълта, че подходящият момент е настъпил. Така през 1880 година в Княжеството пристигат представители на Източна Румелия, които да координират действията си с местните дейци. В резултат на тяхното посещение е създаден Централен таен комитет и е изработена програма за действие.

През следващите години обаче дипломатическите опити за съединение до голяма степен са преустановени. След изтичането на режима на пълномощията външното положение на страната се подобрява.  Това разбира се е предпоставка за подготвянето на нов дипломатически опит за съединение. Ключов момент е началото на 1884-а, когато изтича мандата на Александър Богориди като генерал- губернатор. Точно тогава обаче приключва и мандата на управляващата либерална партия. В резултат са разгаря остра предизборна борба между двете основни партии. Тогава с цел да привлича гласове, Народната партия широко прокламира съединистката идея.

Митинги в подкрепа на съединението започват в цялата област, а най-мащабният от тях се провежда на 1 април 1884-а пред руското консулство в Пловдив. Тогава Иван Гешов и Христо Христо са изпратени на дипломатическа мисия в Лондон, Париж и Виена, за да проверят дали обстановката е Европа е подходяща за обединение на българските земи. И вторият опит за дипломация обаче, удря на камък.

Идеята за съединение се подхваща сериозно за трети път в края на 1884-а, когато дейците на новосъздадения Българския таен централен революционен комитет (БТРЦК) решават да обединят усилията си. Комитетът избира за свой председател Захари Стоянов, а от устава му ясно си личи приемствеността с възгледите на Каравелов и Левски. От лятото на 1885 година приоритет номер едно се превръща съединението на Източна Румелия и Княжество България.

За това, че решителният момент явно е настъпил, говорят събитията около честванията на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър. Тогава се държат речи, в които най-често се чува "свобода", "саможертва" и "съединение".  След редица прояви, свидетелстващи за готовността на народа, БТЦРК решава да ускори Съединението. Тогава на 5-ти септември Захари Стоянов в прокламация зове:

"Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!"

Същия ден в Пазарджик се събират около 3 хил. въстаници от околните села. Успешно е проведена акция в Голямо Конаре (днес Съединение). Под ръководството на Продан Тишков (Чардафон Велики) е арестува пловдивския префект и е обявено Съединението. Недялка Шилева развява ушитото от нея знаме на Съединението, а от Чирпанско и Асеновградско тръгват нови чети и въстаници.

Всички чакат нарежданията на Данаил Николаев, който командва пловдивския гарнизон и трябва да защити властите. Вместо това обаче той, заедно с въстаническите отряди, бързо завзема конака, пощата и резиденцията на главния управител. Никой не оказва съпротива, всички приветстват Съединението.

Съединението официално е обявено на 6-ти септември 1885 година, БТРЦК съставя ново временно правителство в областта.

Що се отнася до международния отзвук, най-категорично против Съединението се обявява Русия. Тя отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал. Англия първоначално е също против Съединението, но виждайки действията на Русия променя позицията си. Те заявяват, че трябва да се съблюдават желанията на населението и застават твърдо зад Съединението. Същото правят и французите. Въпреки провелата се по въпроса конференция в Цариград, Великите сили така и не стигат до единодушно мнение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст