Националната здравна карта, приета с поправките в Закона за лечебните заведения, ще се използва като финансов инструмент за планиране на инвестиции в регионите с дефицит на здравни грижи. От своя страна районните здравни каси ще получат правото да сключват селективно договори с лечебниците в областите, където болничните легла са повече от необходимото. Този механизъм ще бъде описан в методика, която предстои да бъде приета от Министерския съвет.
Според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова здравната карта трябва да е готова до края на годината. Първоначално министърът на здравеопазването ще изработи "макет" на потребностите от здравни грижи, който ще бъде сравнен с данните, събрани от областните здравни комисии. След това национална комисия в рамките на три месеца ще даде окончателната картина как ще изглежда здравната карта. Колкото до желаещите да работят с публичния здравен фонд, на тях ще им се наложи да предлагат комплексно лечение на широк спектър от заболявания, следоперативно лечение и рехабилитации. Но без да е задължително да се обединяват в консорциуми, за което настояваше здравният министър Петър Москов.
Дали ще бъдат закрити неефективно работещите и губещи болници, все още не е ясно. Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев по-вероятно е да се стигне до някакво тяхно преструктуриране. Той допълни, че чрез националната здравна карта ще се осигурят необходимите количество и качество на здравните услуги. Съсловната организация ще има по двама представители в областните комисии, които ще работят по документа. Грозев смята, че е логично наредбата с критериите, по които касата ще сключва договори с болниците в области с повече легла, да се прави от Министерския съвет, а не от ресорния министър, за да се избегне концентрацията на власт в ръцете на един човек. Според него е необходимо болниците да се сливат при взаимен интерес, а клиничните пътеки до голяма степен вече са отживелица.
"Би трябвало да се мисли за комплексността – като диагностично свързани групи или под друга форма на диагностично-лечебен процес, който ще гарантира по-високо качество и по-добри резултати. А лекарите да са достатъчно мотивирани, за да не мислят за нищо друго освен за резултатите от своята работа", заключи експертът.
Постепенно се очертават контурите и на друга много важна законова промяна – разделянето на медицинските дейности на два пакета. По думите на заместник здравния министър д-р Ваньо Шарков всички клинични пътеки и дейностите от извънболничната помощ, свързани с майчиното и детското здравеопазване, кардиологичните и неврологичните заболявания, остават в основния пакет. Там ще попаднат още кардиохирургията, неврохирургията и инвазивната кардиология, травматологията, както и имплантите и медицинските изделия, използвани в съответните специалности. Извън основния пакет ще останат клиничните пътеки, които имат до един ден болничен престой, сред които са очните, дерматологичните и гастроентерологичните болести. Те ще преминат в извънболничната помощ със статут на високоспециализирани и специализирани дейности.
Мултинационална одитна компания, участвала в остойностяването на медицинските дейности в Литва и Латвия, ще консултира разделянето на пакетите. Предвижда се те да са готови до 15 ноември в първоначален вариант.