От време на време обществото се забавлява с тефтерчетата на Филип Златанов, но корупцията си остава същата
Ако всички депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок бяха отишли да гласуват антикорупционния законопроект, щеше да мине на първо четене
За нас предлаганите промени в конституцията са поредните движения на въздух, от които нищо няма да произлезе
Главният прокурор да се отчита периодично в парламента и парламентът да взема отношение по работата на прокуратурата
Г-н вицепремиер, опасявате ли се, че омбудсманът Константин Пенчев може да даде на КС пенсионната реформа в частта й, свързана с пенсионните фондове, под натиска на граждански организации?
– За това настояват пенсионните фондове основно, които не са щастливи от решението на НС. Не бих се бъркал в работата на омбудсмана. Аз съм спокоен, защото няма нищо противоконституционно в елементите на пенсионната реформа. Напротив, това са едни промени, които дълго време бяха отлагани, и нямаше политическа воля да бъдат приети. Мисля, че сега намерихме добър вариант да ги направим, и всичко беше публично. Събра се широко и обществено съгласие около това решение. Нека да го приемем и да вървим напред.
Казахте, че бизнесът се крепи върху ниските заплати. Но това едва ли е за хвалба. Няма ли начин и доходите на работещите да се повишат, и икономиката да расте?
– Това нещо въобще не е за хвалба. Аз продължавам да твърдя, че ние не можем да изграждаме дългосрочно икономика, основана на ниски заплати. Винаги може да се намери някой, който да плати още по-ниско, или да се съгласи да работи за по-малка сума. Това не може да се случи изведнъж. На мен ми е ясно, че има неща, които са поносими за икономиката, но трябва да има един постоянен стремеж за инвестиции, за по-висока производителност и съответно за увеличаване на заплатите. И този стремеж, ако е припознат и от работодатели, и от държава, и от синдикати, можем да работим заедно за него.
С какви мерки смятате да стимулирате работодателите, които наемат млади хора на работа? И тук трябва да си признаем, че в тази държава има възрастова дискриминация и много хора в предпенсионна възраст не могат да си намерят работа, нито да се пенсионират. За хората с увреждания пък да не говорим.
– Начинът, по който държавата може да насърчи работодателите, е чрез субсидираните програми, при които разходите се поемат частично от български или европейски публични средства, частично от работодателя. Освен това правим специални програми, които са насочени към съответната възрастова група. В момента тече програма – бавничко се завърта, трябва да призная – за наемане на младежи на първо работно място, свързана със стажове, образование и т. н. Благодарение на нея откриваме доста нови работни места в страната. Има обаче проблем с набирането на млади хора. Много голям е броят и на т. нар. демотивирани млади, които нито работят, нито учат нещо. Към тях имаме специален подход. Назначават се допълнително хора в бюрата по труда, които да мотивират такива млади хора и да им показват възможностите – да ги насърчават, да им казват какви са свободните работни места и какви са курсовете за преквалификация, които Агенцията по заетостта предлага. Работа има, обучения има, желанието не е голямо, но работим и в тази посока. Сега разработваме програма, свързана и с хората, които са в последните десет години преди пенсия. Обърнал съм се и към бизнеса да даде идеи какво да направим, за да стимулираме работодателите да наемат такива служители, какво да подпомогнем, какво да финансираме, въобще какво би трябвало да се случи. Вярвам, че ефективните решения ще дойдат от самия бизнес, за да изработим ние пък мерки, които бизнесът да припознава като свои и така да са наистина ефективни.
Вие много остро нападнахте антикорупционния законопроект на Меглена Кунева. Сравнихте го с Оруел. Но тя опонира, че в книгата му „1984“ има репресия на властта върху хората, а в проекта става дума за контрол на хората върху властта.
– Е, как точно хората контролират властта? Чрез един едноличен орган, който е назначен от Министерския съвет или от президента. Това не е контрол на хората. Това е едноличен, назначен и неособено прозрачен и отговорен орган. Аз искам да избегна това да си говорим с г-жа Кунева през медиите. Просто защото този разговор не започна сега. Още когато тя направи проекта за закон и го внесе в МС, имах възражения по него и съм ги внесъл писмено. После тя се срещна с ПГ на АБВ. Там получи същата информация. След това – преди гласуването, което се очакваше да се случи преди лятната ваканция, с нея говорихме по телефона и тя ме попита дали парламентарната група би го подкрепила на първо четене, а след това на второ четене да се търсят варианти, по които да се постигне съгласието. Тогава пак й казах, че ние имаме принципни възражения към този закон, а за да подкрепиш на първо четене един законопроект, означава, че ти го приемаш в цялост, като между четенията остава да се направят само вътрешни корекции. В случая обаче не става въпрос за леки корекции.
Аз не мисля, че със създаването на поредния орган – колко сме създавали досега! – ще преборим корупцията. То не бяха Специализирана прокуратура, Специализиран съд, БОРКОР, Сметната палата, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество… Ние непрекъснато и периодично създаваме по някой орган и от време на време обществото се забавлява с тефтерчетата на Филип Златанов. Но корупцията си остава същата.
Анонимните сигнали и новото бюро за борба с корупцията ли са най-големите проблеми в този проект?
– Проблемите са много. При наличието на толкова много институции, които трябва да се борят с корупцията и на които се пращат декларации и следят имущество и т. н., първо трябва да си отговорим на въпроса защо те не дават резултат, който искаме. Нова институция ли да създаваме успоредно със сега действащите, или искаме да поправим действащите институции? Това нещо го няма в законопроекта. Такъв анализ никой не е направил.
Нещо повече, назначаването на този, както г-жа Кунева го нарича – орган за контрол от народа, става по един изключително централизиран и политизиран начин. Отчетността на този орган е поставена под въпрос. Дори даже и да изпраща информация на Народното събрание, той нито е назначен от него, нито може да бъде сменен от него. Той е ничий, той даже не е колективен, така че различните решения да се обсъдят поне от няколко души.
Друг проблем със закона е, че в него има един куп неясни дефиниции, особено при сигналите. Там се говори за "обосновани предположения". Говори се за различни видове корупция – примерно, ако някой ползва чужда вещ повече от един път, това било задължително корупция. Има и спорни въпроси от правна гледна точка. Дали е едно и също – като конфликтът на интереси се приравнява с корупцията в този законопроект. Така че във връзка с този закон има много неща, по които можем да говорим.
Но най-важното, което трябва да се изясни, е кой е този орган, как седи между другите, кой го избира и как се отчита. А изясняването в коалицията става в диалог, с разговори. И ние сме предложили на г-жа Кунева да се направи една работна група, в която да влязат институциите и политическите сили, и да помислим заедно какво можем да направим така, че да се произведе на финала един закон, който да работи.
Как си обяснявате, че г-жа Кунева и ДБГ обвиниха основно АБВ за провала на законопроекта, след като и Патриотичният фронт се въздържа, но за него нищо не казаха?
– За това трябва да питате г-жа Кунева. В интерес на истината – ако всички депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок бяха отишли да гласуват, законопроектът щеше да мине на първо четене. Така че и известна доза самокритика трябва да има в случая.
Обвиняват АБВ, че много често си мени позицията. Например за конституционните промени. Ваши депутати се подписаха под общия проект, а после в съответната комисия оттеглиха подкрепата си.
– Не е сложно да се проследят изявленията на АБВ, тъй като това се случваше преди няколко месеца. Ние казахме, че не можем да подкрепим първоначалния проект за промени в конституцията. Изложихме причините, поради които това не може да стане. За нас това не е съдебна реформа. За нас предлаганите промени в конституцията са поредните движения на въздух, от които нищо няма да произлезе. Последва намеса на премиера и се уточниха три важни теми, по които той поиска да има съгласие. АБВ отново изрази резервите си, но съдейства за подкрепата. И въпреки че най-напред искаха един човек от АБВ да подпише, за да покажем съпричастност към законопроекта, когато се оказа, че три подписа не стигат, точно АБВ ги предостави. Но продължаваме да си запазваме резервите, за които говорихме още от началото по отношение на промените в конституцията. Така че този, който казва, че сме си сменили мнението, явно не е проследил това нещо.
Все пак няма ли и нещо предизборно в поведението на АБВ? Някакъв опит да се позиционира донякъде и в опозиционното пространство и да излезе с едни гърди пред БСП?
– Не, няма как да стане това нещо. Още повече че това са наши трайни ангажименти. Всъщност АБВ първа внесе законопроект за съдебната власт в Народното събрание. АБВ предизвика дискусии в парламента, свързани със съдебната реформа, на които присъстваха министър Христо Иванов, главният прокурор, председателите на съдилищата. Но проблемът е един и същ. И можем да го обясняваме до безкрай. Но той е много простичък и важи както за антикорупционния закон, така и за промените в конституцията. Това са проекти, които се внасят, без дори да се консултират с тези, от които вносителите очакват да ги подкрепят. А не се изисква много – отиди в парламентарните групи не само да им представиш проекта и да им покажеш финалния вариант, а да попиташ имат ли идеи, предложения, какви са им възраженията, въобще – да се обсъди този въпрос. Законопроектите, внесени от Реформаторския блок до момента, имат един и същи проблем – те са изработени в някой кабинет и след това директно се внасят в парламента и се казва: ако смеете да не ги приемете, то това ще стане много лошо. Докато продължава тази практика – като с кучето на Павлов – ще се изненадваме всеки път, че реакцията е такава. Едно и също действие, една и съща реакция…
Вие казахте, че държите да има парламентарен контрол над прокуратурата. Как точно си го представяте?
– Представяме си го така – главният прокурор да се отчита периодично в парламента и парламентът да взема отношение по работата на прокуратурата. А не това, което някои други хора си представят – парламентът просто да бъде държан в течение на горещите разработки на прокуратурата. Не му е това ролята на парламента. Да се отчетеш, да дадеш статистика, да направиш анализ защо се бавят някои дела – това променя сериозно ангажимента. А не просто "да чуваме", че хващат и пускат авторазбойници непрекъснато. Тези действия трябва да са аргументирани, да съдържат анализ. И аргументацията трябва да става пред 240-те депутати, където дебатът ще бъде най-публичен. Не на някаква конференция между четири стени.
Но това не е записано в конституцията.
– Ако трябва, ще го запишем. Няма никакъв проблем да искаме задължително главният прокурор да представя работата си пред парламента. Между другото, и ВСС би трябвало да прави същото, и съдийската колегия. Народното събрание няма да може да взема решения или да им се намесва в конкретната работа, но ще каже публично работата добра ли е, лоша ли е, какво трябва да се промени, ще могат да се направят изводи за законодателна дейност.
АБВ краде ли кметове от БСП?
– Много е интересна кражбата на гласове, на кметове и други такива… Не мога да си представя какво значи "крадете ни гласове". В смисъл – влизаме на тъмно, с взлом и крадем едни гласове, които стоят сложени в шкаф например. Няма как да става това. Кметът също не е нещо, което да можеш да откраднеш.
Ще ви дам обаче конкретни примери за това как БСП сами се дистанцират от обща подкрепа с АБВ. Ето например кметът на Карнобат. Той дълго време е бил подкрепян от БСП, се заяви като независим кандидат, и то за пореден път. АБВ обяви, че ще го подкрепи и БСП издигна собствен кандидат за кмет само защото досегашният не е единствено от БСП. Същото нещо се получи и в Попово. Той е един дългогодишен кмет, на който връзката с БСП е очевидна и който бихме могли заедно да подкрепим. Слава Богу, не са такива случаите навсякъде в страната. Има 25-30 общини, където издигаме общи кандидатури. Има общини, в които подкрепяме кметове на БСП. За съжаление няма обратните случаи.
Как ще коментирате, че цялата структура на АБВ в Благоевград обяви, че напуска, заради кандидатурата на Владимир Елезов, когото наричат „парашутист“?
– Владимир Елезов беше доста успешен кандидат преди време. Случаят по-скоро е, че там има двама-трима души, които не бяха удовлетворени от местата си в листата на кандидатите за общински съветници. Но за да имаш претенции, трябва да постигаш и резултати. Парламентарните избори не бяха чак толкова отдавна и мисля, че Благоевград би могъл доста по-добре да се справи и да покаже резултат, свързан с АБВ.
Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е УНСС. Евродепутат от БСП през 2009-2014 година. Бил е вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). През 2014 на изборите за Европейски парламент е водач на листата на АБВ, но партията не успява да вкара свой представител. През 2011 г. се кандидатира за президент от БСП. Избран е за депутат в 43-ото НС.
