Валутните резерви на Китай са паднали с рекордните 93.9 млрд. щ. долара (до 3.56 трлн. долара) в края на август заради масираните интервенции на Китайската народна банка в подкрепа на юана. Сривът на резервите пък означава, че във финансовата система на страната се вливат по-малко пари и по този начин се получава т. нар. от стратезите на "Дойче банк" quantitive tightening (затягане на паричната политика). Понятието е контрапункт на quantitive easing или монетарно стимулиране на стопанствата на страните, провеждано от Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен" (а доскоро и от Федералния резерв).
В допълнение към валутните интервенции китайското правителство е похарчило 1.5 трлн. юана (236 млрд. щ. долара) в опит да спре срива на местните фондови борси, започнал преди три месеца, това сочат сметките на експерти от "Голдмън Сакс груп". Само през август за целта са били използвани 600 млрд. юана, като общата стойност в момента е еквивалентна на 9.2% от номинала на свободно търгуваните акции.
Китайският борсов индекс Shanghai Composite е загубил досега 41% от юнската си върхова котировка, заличавайки 5 трлн. щ. долара от пазарната оценка на борсите в континентален Китай. По сметки на агенция "Блумбърг" през същия период акциите, търгувани на борсата в Хонконг, са се разделили с 1.4 трлн. долара, в Щатите – с 2.2 трлн. долара, в Япония – с 500 млн. долара, във Великобритания – с 400 млн. долара и на другите световни борси – с 3 трлн. долара.
