С наближаване на датите 16-17 септември, когато ще се проведе редовното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв, на което ще се вземе решение за бъдещата лихвена политика на САЩ, полемиката "за" и "против" повишението на лихвите се разгаря. В нея се включиха дори високопоставени представители на Световната банка и бившият американски финансов министър Лорънс Съмърс. Както и множество банкери и финансови анализатори.
Преобладаващото усещане на икономистите е, че почти седем години след като Федералният резерв свали основните лихви близо до нулата, а централните банкери наляха в икономиката трилиони долари, техните усилия не са генерирали очаквания мощен икономически подем. За последните шест години ръстът е средногодишно 2.2%, по сметки на Доналд Кон – бивш заместник-председател на централната банка на САЩ в зенита на избухналата през 2007-а финансова криза, което е твърде незадоволително. Инфлацията се колебае далеч под предпочитания годишен таван от 2%, въпреки че щатската икономика вече е достигнала дефинираната от Федералния резерв "пълна заетост" (бел. ред. – безработицата в страната е едва 5.1 процента). Годишният ръст на заплатите обаче е 2.2% – под ръста, който се очаква при пълна заетост.
Напълно резонно, американците се оплакват от несигурното възстановяване на стопанството. Същевременно обаче се появяват и "горещи" точки. Една от тях е секторът на търговски недвижими имоти, чиито оценки отдавна са надхвърлили предкризисните си равнища. Да припомним, че именно от пазара на недвижими имоти, макар и в друга ниша – ипотеките с ниско качество, тръгна кризата през 2007-а, която заля целия свят.
Пазарите на корпоративен дълг също "се нагряват" благодарение на рекордно ниските кредитни разходи. От началото на годината щатските компании са емитирали облигации с инвестиционен рейтинг с общ номинал 568 млрд. щ. долара, който надхвърля всички досегашни рекорди. През същия период са били продадени и облигации с висок риск (junk) за 211 млрд. долара. Струва си да припомним, че дори през 2007-а, преди да се спука балонът на кредитния бум, е имало емисии на високорискови книжа за едва 115 млрд. щ. долара в периода от началото на януари до края на август.
Изброените дотук фактори са сериозно предизвикателство пред икономическите модели, на които традиционно разчитат централните банкери.
Главният икономист на Световната банка Каушик Басу предупреди, че евентуално решение на Федералния резерв да повиши щатските лихви през идната седмица ще има отрицателни последствия на фона на растящата несигурност за растежа на Китай.
Глас срещу увеличението на лихвите в САЩ надига през последните седмици и МВФ. Което означава, че ако започнат възходящ лихвен цикъл, щатските централни банкери ще влязат в сериозен сблъсък и с двете международни институции, създадени в Бретън Удс, за да бдят над финансовата стабилност на планетата. Може би с право Каушик Басу се опасява, че евентуалното повишение на лихвите в САЩ ще доведе до шок и до нова криза на развиващите се пазари, защото ще предизвика отлив на капитали оттам и резки колебания на валутите им. Освен това потенциалният ръст на зелените пари като резултат от по-високите лихви би могъл да охлади американския растеж.
Централните банкери на развиващите се пазари обаче са на друго мнение. Те призовават Федералния резерв да не отлага и да повиши по-рано лихвите, за да сложи край на несигурността, предизвикана от политиката на щатските парични стратези. Именно несигурността, комбинирана със стопанското охлаждане на Китай, и поевтиняващите суровини са разклатили развиващите се икономики през последните месеци и са причинили резки спадове на фондовите им борси и мощни отливи на капитали. Председателите на централните банки на Перу, на Мексико и на Индия са коментирали пред "Ройтерс" и пред "Уолстрийт джърнъл", че лихвено повишение в Щатите, което е доказателство за по-силна икономика, "би била много добра новина за развиващия се свят".
