Избирането на Джеръми Корбин за лидер на британската Лейбъристка партия предизвика политически смут, какъвто Островът отдавна не е виждал. Плановете му за национализация на редица отрасли от икономиката и вдигане на данъците рязко контрастират на утвърдената през последните десетилетия във Великобритания политика на свободен пазар, към която се придържа и собствената му партия.
Шейсет и шест годишният Корбин, който на 12 септември спечели с убедително мнозинство надпреварата, се зарече да се бори с водената от правителството политика на икономии въпреки огромното мнозинство на управляващата Консервативна партия в сегашния парламент. "Икономиите са политическо решение на това правителство, което то налага на най-бедната и уязвима част от обществото", заяви новият лидер пред представители на профсъюзите дни след избирането си.
Корбин потвърди намеренията си, като назначи за финансов министър в кабинета си в сянка известния с крайно левите си идеи Джон Макдонъл. Изборът му предизвика силни критики дори и в редиците на лейбъристите.
Корбин и Макдонъл са предвидили цял списък от мерки за намеса в икономиката, чиято крайна цел е отмяната на правителствената политика на стимулиране на свободната инициатива и свиване на ролята на държавата. Медиите вече измислиха и термин за техния пакет от мерки – "Корбиномика".
Сред тях е създаването на национална инвестиционна банка за подпомагане на развитието на иновативни отрасли в индустрията и за финансиране на инфраструктурни програми на стойност милиарди британски лири. Предвижда се създаване на публични фондове, захранвани от допълнителни данъци върху доходите на по-богатите, а "Банк ъф Ингланд" реално ще загуби самостоятелността си, защото ще й бъде наредено да отпечата пари с цел "количествено облекчаване на народа".
Както "БАНКЕРЪ" вече писа, Корбин предвижда и национализацията на определени отрасли и по-специално на железопътния сектор, който беше приватизиран в началото на 90-те години. Програмата му се различава и от тази на предишния лейбъристки лидер – Ед Милибанд, който се беше обявил за положително настроен към бизнеса. Още по-рязко е скъсването с "Новите лейбъристи" – центристката платформа, която изпрати Тони Блеър на премиерското място през 1997-а, а след него и Гордън Браун.
Вероятността Корбин да осъществи някога намеренията си не е голяма – първо, не се знае дали той все още ще е начело на лейбъристите при следващите парламентарни избори след пет години, и второ, дори и да е, няма никаква гаранция, че партията му ще успее да ги спечели. Въпреки това бизнес средите не посрещнаха с ентусиазъм успеха му.
"Файненшъл таймс" направо окачестви неговото издигане като "катастрофален избор" – с уточнението, че катастрофата ще е най-вече за Лейбъристката партия. Според вестника с избирането на Корбин членовете й са игнорирали посланието на британските гласоподаватели от последния парламентарен вот, на който Консервативната партия удържа бляскава победа. Засега обаче новият лидер, който дни след избирането си предизвика скандал, като отказа да пее британския химн на церемония в памет на Втората световна война, не дава признаци за отказ от левичарските си възгледи.
