Високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата, изключително неефективната съдебна система и задушаващата бюрокрация отново се доказват като основните фактори, спъващи икономическата свобода в България. Това показва тазгодишният доклад на канадския институт „Фрейзър” , който беше разпространен от Института за пазарна икономика
България се нарежда на 42-ро място от 157 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2015”, изготвен. Докладът представя картината през 2013 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. Миналата година България беше на 39-то място, но в тазгодишното издание резултатът ѝ намалява и страната вече е на 42-ро място.
Докладът измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, сигурността на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 157 държави и територии. Данните недвусмислено показват, че икономическата свобода води до по-висок стандарт на живот и просперитет на населението. Държавите в първата една четвърт на класацията имат среден БВП на човек от населението (ППС, 2013 г.) в размер на 38 601 щатски долара, а тези на дъното – 6 986 щатски долара. Средната продължителност на живот в най-свободните икономики пък надхвърля 80 години, а тази в най-несвободните е 63 години.
Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7.33 т. от максималните 10 точки (при 7.38 т. и 39-то място в миналогодишното), което нарежда страната на 42-ро място заедно с Чехия, Ямайка и Швеция. Този резултат поставя страната на 15-то място в ЕС, като средният резултат на страните в ЕС е малко по-висок (7.36 т.). Мястото на страната ни е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя: размер на правителството (6.88 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради нарастващия размер на правителствените разходи. Най-ниският резултат в тази категория отново е заради относително високото ниво на държавните трансфери и субсидии.
Съдебна система и право на собственост (4.93 т.) – България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2013-а спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за поредна година е за независимостта на съда – 2.22 т. от максималните 10 точки.
Достъп до сигурни и стабилни пари (9.43 т.) – в тази категория страната от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2013 г. остава сравнително ниска. България отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.
Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция. Увеличението на минималната работна заплата през 2013 г. също сваля резултата на България, а след ударното ѝ увеличаване през 2014-2015 г. и плановете за последващи увеличения, може да се очаква по-нататъшно влошаване на оценките в последващите издания на индекса.
Изследването за поредна година очертава прекия път към по-висок растеж и доходи на България. Този път минава през намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме, гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.
