Русия за пореден път показа, че подкрепя режима на сирийския президент Башар Асад, който оцелява в условията на гражданска война вече повече от четири години. Външният министър Сергей Лавров обяви в прав текст, че военнотехническото сътрудничество между Москва и Дамаск го е имало, има го в момента и ще продължи и в бъдеще. И без неговото потвърждение оръжейните доставки за Сирия бяха очевидни, след като никой не ги и крие – през Босфора преминават руски товарни кораби, върху чиито палуби направо е разположено тежко въоръжение. Успоредно с това медиите тиражират информации за прехвърляне на въоръжени сили, за строителството на военновъздушна база, дори за дислоцирането на най-голямата и модерна руска атомна подводница – "Дмитрий Донской", в сирийската акватория. От своя страна коалицията, начело със САЩ, подпомага борещата се едновременно с режима на Асад и с джихадистката групировка "Ислямска държава" умерена сирийска опозиция, а Шести американски флот контролира източната част на Средиземно море.
От времето на Студената война не е имало такава концентрация в един район на руско и американско въоръжение. Оттогава датират и обвиненията на Москва, че Вашингтон се опитва с всички средства да сваля приятелски настроени към Кремъл режими и да ги заменя с проамерикански. За Арабската пролет отново бяха обвинени задокеанските сили, но ако Кремъл преглътна свалянето на непредвидимия и дотегнал на всички Муамар Кадафи в Либия, то Сирия е един от последните му военни съюзници, както и редовен клиент за произведеното в Русия оръжие.
Всъщност Москва подкрепя Асад от самото начало на гражданската война, но намесата й през 2013-а беше особено критична. Тогава американският президент Барак Обама заплаши Сирия с въздушни удари заради подозрението, че армията й е използвала химическо оръжие, причинило смъртта на 1200 цивилни. Русия се намеси в последния момент и с нейна помощ се стигна до сделка, при която Асад се отказа от отровните си газове, а бомбардировките бяха отменени. Руската военна помощ, започнала през Студената война, продължава и сега с пълна сила – сирийската армия използва руско оръжие, обучават я руски инструктори, помагат й руски военни съветници.
Междувременно западният натиск срещу Дамаск отслабна заради стремителното настъпление на "Ислямска държава" и риска джихадистите да овладеят цялата държава. Правителствената армия е в състояние да удържа само тясна територия от границата с Ливан на юг до заселените с алевити райони по средиземноморското крайбрежие. Макар че в нея са съсредоточени по-голямата част от населението и по-важните градски центрове, това са едва 17% от сирийската територия.
Сирия обаче е последната опора на интересите на Москва в Близкия изток и руският президент не може да си позволи да загуби този плацдарм. На първо място, военноморската база в Тартус е изключително важна за руското присъствие в източното Средиземноморие. От 1971-ва тя служи за ремонт на съветски и руски съдове, както и за логистичен център. Нито СССР, нито Русия някога са били в състояние да конкурират американското присъствие в Средиземно море, но това не означава, че нещата няма да се променят в някакъв момент. При всяко положение руснаците не могат да си позволят да изгубят единствената си база отвъд Проливите.
Режимът в Дамаск е и единственият приятел на Русия в региона. На фона на противоборството между шиити и сунити той се очертава като опора на шиитите както срещу сунитските джихадисти от "Ислямска държава", така и срещу Саудитска Арабия и другите съюзници на САЩ от Персийския залив. Затоплянето на отношенията между Москва и Техеран – другият главен поддръжник на Асад, превръща Дамаск в пресечна точка на придобиващото все по-ясни очертания партньорство между Русия и Иран. Проблемът на Русия е, че не може да си позволи да действа сама. Това би усилило дипломатическата й изолация, а и би изисквало средства, които в условията на икономически санкции и евтин нефт тя едва ли би могла да отдели. Сътрудничеството с Техеран, който все още подлежи на санкции заради ядрената си програма, не може да компенсира едно допълнително изостряне на отношенията със Запада. Така че за Кремъл е важно – ако ще води борба с "Ислямска държава", да бъде координирано с другите замесени страни и на първо място със САЩ. Това ще й помогне да се завърне като конструктивен партньор на международната сцена, благодарение на чиято намеса да се сложи край на сирийската трагедия и да бъде отстранена главната причина за бежанската вълна, заляла Европа. Редица анализатори смятат, че намесата на Путин в Сирия е част от един по-голям пасианс, който включва завръщането на заетите от сепаратистите територии в Източна Украйна под – може би формалната – власт на Киев, признаване от Запада на анексията на Крим и отмяна на санкциите.
Главната пречка пред този план е Башар Асад, защото Русия го подкрепя, но западните държави не желаят оставането му на власт. През последните дни агенция "Блумбърг" тиражира информацията, че американски, руски и саудитски дипломати са обсъждали отстраняването на сирийския президент от поста му. Още на другия ден Путин потвърди подкрепата си за него с допълнението, че Асад има намерение да привлече в управлението част от опозицията. На следващия ден самият Асад изтъкна, че въпросът с оставката му може да бъде решен само от сирийския народ, но е готов да води преговори – "независимо дали му харесва, или не".
Очевидно е, че в момента активно се търси удобната формула за решение на сирийската криза, включващо както централната власт, така и умерената опозиция. Дали ще бъде намерено до 70-ата сесия на Генералната асамблея на ООН, на която Путин да се завърне триумфално на международната сцена, предстои да видим.
