Отиде си Цветан Начев. Каквото и да се каже за него, все би било клише, а той беше всичко друго, но не и това. Сбогувахме се с човека, който всеки свой ден живееше като за последно. И често дори се присмиваше на смъртта. Той сам описа своя последен ден на Земята. Публикуваме едно от неиздадените му стихотворения.
"Ще бъда готин като за коктейл,
с риза и обувки от хартия.
Един приятел словото зачел , в тълпата ще се сгуши да се скрие.
Ще минат всички да се поклонят,
А аз ще съм спокоен и избръснат.
Те казват "Сбогом, брат" и "Лека пръст" и ще побързат от смъртта да се откъснат.
Но даже с мъртвите затворени очи
Аз пак ще търся и ще виждам тебе
И в мъртвата усмивка обич ще горчи
Така, че нея хич не я погребвай."
Казваме ти: "Сбогом, приятелю", макар да знаеш, че не си си отишъл от нас.
