От всичко казано дотук е ясно, че повечето от нашите градоначалници далеч не могат да бъдат наречени бедни. И това би било добре не само за самочувствието им, но и от резонната за един богат човек премереност на лакомията. Стига след края на своите кметски кариери да не разбият и този постулат. А това ще стане, ако се окаже, че дори състоятелността не може да предотврати апетита. И отново ще се открие, че у нас този , който излиза от властта, не е бил просто слуга на съгражданите си, както обещава днес, а техен обирджия. Инак ние сме на мнение, че състоятелността не е порок, но за съжаление у нас тя ражда пороци.
Очаквайте продължение по темата в следващия брой.
