Преди избори се говорят много неща, които после бързо се забравят. Съвсем скоро ще видим дали в тази графа ще попадне и обещанието представители на частния бизнес да влязат в управлението на държавните енергийни дружества. Ясно е, че то бе дадено с идеята да се тушира напрежението сред големите работодатели, предизвикано от увеличената от 1 август такса "задължение към обществото" от 18.93 на 37.9 лв. за мегаватчас. Както и да се предотвратят планираните за края на септември улични протести.
"Нека колегите да видят какво се случва, нека още едни очи да гледат. Ако някъде има свръхразходи, ако някъде има ненужни разходи, нека те да бъдат тези, които ще ни помогнат да ги прекратим", заяви вицепремиерът Томислав Дончев. Нещо повече – бизнесът щял да има представителство и в Комисията за енергийно и водно регулиране. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев пък добави, че участието на работодателските организации ще допринесе не само за по-голяма прозрачност, но и за по-добър контрол върху разходите. Всъщност
нещата са доста по-различни
Ако държавата допусне бизнеса в бордовете на нейните дружества, тя индиректно ще признае, че се е провалила в тяхното управление. Ще признае, че години наред е назначавала там "калинки", чиято единствена цел е била да насочват милиардите левове оборот от енергетиката към правилните хора и фирми, които след това са се отчитали на политическата сила, осигурила им тази хранилка.
Нали викахме Световната банка и Европейската комисия да одитират и да дават препоръки за състоянието на енергетиката? Какво стана с обществените съвети към Министерството на енергетиката, където трябваше прозрачно да се решават проблемите на сектора? Какъв бе смисълът от харченето на пари за парламентарните комисии, които уж се занимават с контрола върху състоянието на отрасъла и на дейността на енергийния регулатор? Всичко това се оказа преливане от пусто в празно. Така че няма какво да се лъжем – прозрачност в енергетиката означава да се махнат комисионите и даването на пари под масата. Нещо, което среща тиха, но упорита съпротива и в изпълнителната, и в законодателната власт.
Не чак толкова отдавна – в кабинета на Пламен Орешарски, бе вицепремиер и Даниела Бобева. През лятото на 2014-а точно тя предложи един законопроект за публичните предприятия, който трябваше да изкорени партийните назначения от бордовете на държавните и общинските фирми и да сложи ред в управлението им. Проектът имаше амбициозната цел да преодолее цикличната декапитализация на държавните компании и да създаде условия за тяхното устойчиво и конкурентно развитие. А причината да се стигне до него пак бе държавната енергетика, за която вече бе ясно, че е затънала до уши в задължения. Та същият
законопроект за публичните предприятия
разработен от екипа на Бобева, предвиждаше народни представители, министри, заместник-министри, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, председатели на държавни агенции, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, ръководители на държавни институции да не могат да бъдат управители или да влизат в управителните, контролните или надзорните съвети на държавните фирми. Освен това изрично се посочваше, че в бордовете ще се назначават само лица, притежаващи необходимата професионална подготовка и квалификация, както и управленски опит, не по-малък от три години. Колкото до ръководството на едноличните търговски дружества с държавно и общинско участие, то трябваше да се възлага задължително след провеждането на конкурс. И още – уволнението на мениджъри нямаше да може да става по политическа прищявка, а само при възникване на основание, предвидено в конкретния договор за управление. В него трябваше да фигурира клауза, задължаваща членовете на мениджърския екип да изготвят бизнес програма с конкретни показатели за целия срок на контракта и поотделно за всяка отделна година. Става въпрос за обем на продажбите, печалба или намаляване на загубата, обслужване на задълженията, обем на инвестициите, поддържане на определен брой работни места и т. н.
Какво се случи обаче с този законопроект? Заради сложната политическа обстановка той така и не стигна до пленарната зала. А и в интерес на истината още при появата му на него не гледаше с добро око нито тогавашното управляващо мнозинство в парламента, нито опозицията. Изглежда, сега БСП ще използва части от "творбата" и ще лансират свой вариант за влизането на бизнеса в управлението на енергийните дружества. По този начин вероятно се надява да спечели благоразположението на някои работодатели и да сложи политическите си опоненти в деликатната ситуация
да подкрепят или да отхвърлят
избора на професионален мениджмънт в енергийната сфера. Според бившия министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев основната идея на уж новия законопроект на социалистите ще е "държавните предприятия наистина да станат пазарни играчи и да бъдат извадени от дъното". Само че друг "червен" депутат – Корнелия Нинова, е далеч по-голям реалист и смята операцията по вкарването на представители на едрия бизнес в сектора да се остави в ръцете на изпълнителната власт, защото е нож с две остриета. "Ако в тези бордове бъдат включени хора, които имат бизнес в областта на енергетиката, това е открит конфликт на интереси", казва тя.
Различни специалисти също са на мнение, че подобно
обвързване на държавни и частни интереси
крие много рискове. Енергийният експерт проф. Атанас Тасев например определя подобно решение като "нетрадиционно, асиметрично и безпрецедентно". "Защо е асиметрично ли? Ако говорим за симетричност, защо пък държавата да не изпрати свои представители в частните предприятия, за да види дали твърденията, че проблемите основно в големите потребители на енергия възникват от високите цени на тока, отговарят на истината? Всъщност в случая става дума за загуба на доверието", посочва Тасев.
Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски е още по-краен, наричайки влизането на частния бизнес в управата на държавната енергетика като български абсурд и квазиприватизация. Той съвсем основателно пита: как точно ще се определя експерт на коя организация в кое дружество ще влезе и как представител на частна фирма ще бъде допускан до търговска информация на държавна компания?
Най-притеснителното е, че в тази "мътна вода" изведнъж започнаха да никнат много смели идеи. "Разбирачи", да речем, препоръчват: след като има проблеми с управлението на енергийните дружества, държавата просто да ги приватизира и да спести на всички сегашните главоболия. Така щял да се създаде реален пазар и конкуренция в отрасъла, а не сегашният квазипазар, на който продавали почти изцяло държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. При него всички злоупотреби и неефективности щели да изчезнат от само себе си заради конкуренцията и борбата за дял. Към тези препоръки може само да се добави една "малка" подробност – именно заради масовото навлизане на частни фирми в енергетиката тя го докара да сегашното си дередже. И си представете какво ще стане, ако цялата мине в частни ръце?
Сметки
Националната електрическа компания ще спести между 20 и 25 млн. лв. от изкупуването на електроенергия, произведена по високоефективен начин (от т.нар. когенерации), заяви през седмицата председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. В момента е в ход приемането на специална наредба, която има за цел да намали количествата от точно този ток, които НЕК изкупува от заводските централи и от топлофикационните дружества.
На 30 септември пък ще станат ясни цените на природния газ и парното в страната през новия отоплителен сезон.
Заден ход
Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата заявиха, че няма да стачкуват срещу цената на тока на 30 септември. Но направиха уговорката, че не отменят протеста си, а само го отлагат, очаквайки до 1 октомври да получат от управляващите пътна карта за реформите в енергетиката. Работодателските организации очакват Народното събрание да започне работа по пълната забрана за въвеждане в експлоатация на нови възобновяеми енергийни източници след 1 октомври 2015-а, а Министерският съвет да назначи международен одит на електроенергийния отрасъл.
