Опозицията надделя и с подкрепата на част от мнозинството прокара текст в Закона за служба „Военна информация", с който "изгони" Йордан Бакалов от ръководния пост. Предложението на социалистите е шеф на службата да е с висше военно звание и на действителна военна служба. В комисия този текст не бе подкрепен, защото настоящият шеф Йордан Бакалов не отговаря.
Днес обаче явно опозицията е успяла да убеди колегите си от другите парламентарни групи. По време на дебатите Димитър Дъбов от БСП настоя шеф на службата да е военен. Директорът трябва да има съответната военна подготовка, смята социалистът, тъй като без нея директорът не може да бъде адекватен.
Почти всички директори на разузнавателни служби на страни от НАТО са военни с ранг на генерали, както обясни червеният депутат. Петър Славов от РБ обаче настоя цивилен да може да е шеф на Военното разузнаване.
Таско Ерменков от БСП смята, че шефът на военното разузнаване трябва да прави разлика между гаубица и танк. Един цивилен, колкото и да е кадърен, няма как да знае, когато става въпрос за военно дело, убеден е социалистът.
Той е притеснен, че ако шефът на службата не е преминал съответното обучение във Висше военно училище, няма да може се изразява правилно пред международните ни партньори. Ерменков настоя шефът на службата да не е „пенкилер служител".
Искате да направите от това разузнаване цивилна служба, обърна се и независимият депутат Велизар Енчев към десните.
Депутатът от ГРЕБ Методи Андреев е категоричен, че директорът на военното разузнаване трябвало да дава политическата насока на службата. Той трябвало да предлага и нестандартни решения, според него. Не трябва да ограничаваме кръга на търсене на един добър ръководител, категоричен бе Андреев.
С четене на досиета и криминални книги експерт не се става, намеси се и социалистът Кирил Добрев и попита дали има задкулисие в службите или няма. Добрев попита и заради кого се променя закона.
Предложенията на Таско Ерменков за квалификацията на ръководителя на военното разузнаване минаха с 86 гласа "за", 19 "против", 6 "въздържал се".
Освен това депутатите решиха, че при изпълнение на служебните си задължения държавните служители на Агенция "Разузнаване" ще могат да използват оръжие при въоръжено нападение или при заплаха с огнестрелно оръжие, както и ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
При употребата на оръжие органите са длъжни да пазят живота на лицето, срещу което то се използва и да не застрашават живота и здравето на случайни граждани, записаха още депутатите. Ако е невъзможно да се избегне, при задържане служителите на Агенцията могат да употребяват физическа сила и помощни средства като палки, и гумени патрони. Тези средства не могат да се употребяват срещу видимо малолетни лица и бременни жени.
Държавната агенция "Разузнаване" ще бъде пряко подчинена на министър-председателя, решиха депутатите. Президентът може да поставя задачи на Агенцията, но съгласувано с министър-председателя. Той има право да получава информация и да взема отношение към годишния доклад на Агенцията преди внасянето му от Министерския съвет за приемане в Народното събрание. Разузнаването трябва да предостави информация в еднакъв обем и съдържание на президента, на председателя на парламента и на министър-председателя.
Държавната агенция ще се ръководи от председател, който ще се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години. Председателят може да има само още един 5-годишен мандат. Той ще се подпомага от заместници, които сам е предложил, но ще бъдат назначавани от Министерския съвет. За председател и заместник-председатели на Агенцията могат да бъдат назначавани лица с висше образование и степен "магистър", които имат най-малко 10 години стаж в системата на "Защита на сигурността", не са осъждани и имат само българско гражданство. Въвежда се и нова фигура в българското разузнаване – инспектор, който ще бъде на пряко подчинение на председателя на Агенцията и ще се назначава от министър-председателя.