Дългоочакваната енергийна борса, чрез която ще се осъществява търговията с ток и на която се възлагат големи надежди да сложи ред в енергетиката, е напът да проходи. Нейната структура и начин на работа бяха представени на обширна среща през седмицата, на която освен представители на бизнеса и медиите присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетика Теменужка Петкова, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, изпълнителният директор на оператора – "Българска независима енергийна борса", Константин Константинов и шефът на Българския енергиен холдинг – Жаклен Коен.
"От създаването на Българската енергийна независима борса до днес ние извървяхме един дълъг път, който беше свързан с много сериозни крачки към това да постигнем пълна либерализация на енергийния пазар. Подписването на споразумението с Nordpool Spot (бел. ред. – скандинавска компания, един от най – големите борсови оператори в Европа) е изключително важна стъпка. Изключително много разчитаме на нашите партньори за пренасянето на най-добрите практики в областта на борсовата търговия, така че в началото на 2016-а България да разполага с един много добър модел, съобразен с условията у нас и с европейските изисквания", заяви министър Петкова.
Реално началото на самата борса е насрочено за 8 декември, като първоначално тя ще работи в тестов режим и в нея ще могат да се включат само фирмите. До 1 януари пробите трябва да са приключили, а от пролетта на следващата година тя ще е достъпна и за битовите клиенти. Засега обаче дейността на нашия свободен енергиен пазар все още не е съвсем "избистрена".
Конкретните детайли ще станат ясни
след подготвяния в момента доклад на Световната банка. Но схемата ще е приблизително следната – от Nordpool ще отговарят за обработката на офертите и техническата поддръжка на пазара. Всичко останало, като: надзор, развитие, привличане на участници и тяхното обслужване, сетълмент, управление на риска и фактуриране, ще е в ръцете на "Българска независима енергийна борса".
Етапите за включване в търгуването ще са няколко. На първо място, всички участници ще трябва да се впишат в регистър и да предоставят обезпечение. Преминалите тази фаза ще получат потребителско име, временна парола, както и специално устройство, което ще генерира кодовете, необходими за участието в наддаването. След това следва обучаването на поне двама отговорници по търгуването и получаването на сертификат. Накрая се подписват договорите.
Сделките ще се извършват целогодишно, ден за ден, при все че играчите ще могат да подават офертите си две седмици предварително. Предложенията ще постъпват в електронен формат и по време на търговските сесии ще се сключват контракти за всеки от общо 24-те периода, на които е разделена една борсова сесия. При необходимост офертите ще се променят и анулират до 12 ч. централно европейско време. След което, на базата на подадените заявки за продаване и за купуване на електрическа енергия, ще се формира т.нар. клирингова цена за осъществяване на търговията. Всичко ще приключва в 14 ч. централно европейско време и започва изпълнението на заявките и доставката на закупената електроенергия от страна на Енергийния системен оператор, ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про".
На теория всичко изглежда добре
но не остава много време така добре да се приложи и на практика. От чисто техническа гледна точка досега е организирана дейността на оператора и са създадени вътрешните правила и процедури. В момента се обучава персоналът и се тества пазара. Остава системите на всички участниците да бъдат адаптирани за работа с борсата и Комисията за енергийно и водно регулиране да промени правилата за търговия с електрическа енергия и да регламентира дейността на новата структура. (Председателят й Иван Иванов обеща това да стане до края на следващата седмица.) Все още не са одобрени и кандидатурите на "Българската независима енергийна борса" за влизане в пазарните обединения за хармонизиране на европейските електроенергийни пазари, което също може да създаде проблеми.
Всъщност дали ще просъществува тържището ще зависи най-вече от неговата ликвидност – колко участници ще се включат и какви количества електроенергия ще се търгуват там. За самото влизане в играта ще се плаща еднократна сума, годишна такса за участие, такса върху оборота и още една върху сетълмента. Сега се обсъждат две опции. Първата е за нулева годишна такса и по-висока такса върху оборота, а втората е годишната такса и тази за оборота да са еднакви. Началната такса за участие на борсата в Румъния например е 100 евро, докато в Австрия, Чехия, Германия и Франция тя варира от 15 до 25 хил. евро. По този повод Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на енергия предупреди, че ако таксите за участие бъдат твърде "солени", фирмите могат да предпочетат пазарите в съседните държави.
За да се предотврати подобен негативен сценарий, с квоти електрическа енергия на борсата ще се включат и държавните дружества – ТЕЦ "Марица-изток " 2 и Националната електрическа компания, а по-късно и АЕЦ "Козлодуй". Представители на най-голямата въглищна централа обаче отбелязаха, че са притеснени от твърде кратките срокове и че все още не са съвсем наясно какво точно предстои. Ситуацията наистина е за притеснение, защото, ако не направят графиците си за производство, както трябва, енергията, която не успеят да продадат, ще се плаща по-изключително неизгодната цена за регулиран пазар.
Разбира се,
най-големият проблем си остават
многобройните дългосрочни договори за задължително изкупуване на електроенергията, сключени с двете частни централи в комплекса "Марица-изток", с производителите на зелена енергия, заводските централи и топлофикациите. Всички тези производители на практика няма да имат никаква изгода да излязат на свободния пазар, тъй като така или иначе си получават своето от предвидената по закон преференциална цена. Има някакви идеи те да бъдат "подтикнати" да сторят това чрез компенсиране на разликите между постигнатите на борсата цени и фиксираните в дългосрочните им контракти със средства от създадения през лятото фонд "Сигурност на електроенергийната система". Само че нали тези средства трябваше да се използват за финансовото стабилизирането на НЕК?
"По този начин нашият либерализиран пазар тръгва на един крак, защото 85% от количествата електроенергия са обвързани. Да не говорим, че самата борса е организирана само по модела "ден напред", което означава, че дългосрочните договори, сключвани от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2 за седмица, месец и година, си остават "на тъмно". Положителното все пак е, че поне цените, на които се търгуват еднодневните контракти, ще станат публични, но за да проработи наистина борсата, е необходимо да се решат и останалите проблеми", каза за в."БАНКЕРЪ" председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски.
И от "Българска независима енергийна борса" признаха, че очакват първоначално да се търгуват свободно едва между 5 и 10 на сто от потреблението в страната, или около 300-400 мегавата.
"Пазарът ще даде справедливата цена. Дали тя ще е по-висока, или по-ниска от сегашната, е трудно да се оцени отсега, но тя ще е реалната", изтъкна министър Теменужка Петкова. Според Томислав Дончев пък въвеждането на електроенергийната борса е ключов момент за енергетиката: "Оттук нататък цената ще се определя от пазара, а не от това какво е казал господин Иванов." Но при множеството дефекти точно на българския енергиен пазар много трудно ще се сбъднат уверенията на управляващите.
"Българска независима енергийна борса" е дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. По настояване на Брюксел то ще бъде прехвърлено към Министерството на финансите, за да се прекрати наказателната процедура срещу държавата за злоупотреба на холдинга с монопол.