Изборите изядоха референдума

Парламент Предложение за произвеждане на национален референдум Росен Плевнелиев Цецка Цачева

Заедно с местните избори на 25 октомври ще гласуваме и на референдум за дистанционното електронно гласуване, но никой няма усещането, че ще искат мнението му по този въпрос. Във всеки случай нито една партия не провежда разяснителна кампания в едната или другата посока и очевидно ни предстоят само и единствено ожесточени избори за кметове и общински съветници.

Наистина, за информационно-разяснителната кампания за всенародното допитване са се регистрирали 30 партии, една коалиция и осем инициативни комитета. Двайсет и четири от политическите формации, коалицията и три от комитетите защитават позицията, че отговорът трябва да е положителен. Шест партии и пет инициативни комитета пък са на мнение, че отговорът трябва да е отрицателен. Но макар че вече обратното броене до изборния ден започна, разяснителна кампания няма. Политиците като че ли умишлено мълчат, защото де факто нямат никакъв интерес  да чуят мнението на гражданите. Още повече, ако те поискат електронното гласуване да бъде въведено. То със сигурност ще разбута статуквото, изборните резултати ще станат по-труднопредвидими, а и алъш-веришът с гласове може да се затрие.

Всъщност, народните избраници оставиха за допитване до народа въпроса за електронното гласуване от немай-къде. Като най-безопасен за тях и непредизвикващ интерес у по-голямата част от населението, тъй като касае предимно млади хора, живеещи в чужбина. На жителите на селата и малките градчета, където компютри май има само в училището, изобщо не им пука за електронния вот. А е и много съмнително, че изобщо са разбрали за какво става дума.

Дни преди парламентарната ваканция депутатите с общи усилия осакатиха референдума с три въпроса, предложен от президента, като премахнаха тези за задължителния и мажоритарния вот. Неща, които интересуват много по-живо българите, защото от избори на избори качеството на политиците става все по-ниско, а избирателната активност все по-вяла. Което, откъдето и да го погледнеш, поставя под въпрос легитимността на държавните институции и управлението на държавата.

Засега единствено неправителствената организация „Прозрачност без граници“ е заявила, че ще предприеме обиколка из страната, за да разяснява предимствата и недостатъците на електронния вот. Други няма. Представители на неправителствени структури, които са присъствали на провеждане на референдуми другаде из Европа, твърдят, че там държавата поема инициативата по разясняване на темата, включително и с отпечатването на специални образователни брошури, пускани безплатно в пощенските кутии на гражданите. Те правят паралел и с предишния референдум за ядрената енергетика – тогава много повече се говореше по въпроса и се чуха различни мнения в публичното пространство. Днес за електронното гласуване дебати няма, разяснения няма, агитация за участие в референдума няма. Говорим само за местните избори. Те изядоха и без това кастрирания референдум, който иначе е основният инструмент на представителната демокрация. И политиците у нас имат основания за задоволство – всичко ще си остане по старому.

А ако на някои все пак им "уврат" главите и решат да пуснат бюлетина за референдума, би трябвало да знаят поне основните плюсове и минуси на електронното гласуване.

Аргументи в негова полза:

• Има електронна търговия, електронно образование, електронна администрация – защо да не може да избираме представителите ни в  парламента през интернет?

• Електронното гласуване може да мотивира младите да участват в изборите. То позволява на хората да гласуват където и да се намират и би могло да увеличи избирателната активност.

• На електронното гласуване може да се гледа като на последна стъпка в процеса на модернизация на целия административен процес на базата на информационните технологии.

• Подобно гласуване намалява разходите.

Аргументи срещу електронното гласуване:

• То не е същото като електронната търговия. Вотът е основна част от демокрацията и потенциалните заплахи, като например нередности в изборите, трябва да се избягват.

• Гласоподавателите не могат да бъдат сигурни, че вотът е стигнал предназначението си. Не могат да проверят дали гласът им е правилно регистриран и преброен.

• Най-големите притеснения са свързани със сигурността. Как можем да сме сигурни, че компютрите на избирателите не са под контрола на някого?

Защитниците на електронния вот обясняват още, че технологията е достатъчно сигурна. При електронното гласуване има достатъчно технически възможности да се криптират данните и да се организират по начин, който отделя личните данни от необходимите за вота (район, адрес на гласуване). Така максимално се затруднява и обезсмисля на практика проследяването.

Те дават за пример Естония. В балтийската страна електронно гласуване е въведено през 2005-а, използвано е и на парламентарни, и на европейски избори. На вота през 2005-а 2% от гласовете са дошли по електронен път, през 2011-а те са вече 15.4 на сто. На евроизборите през 2009-а 15 на сто от гласовете са електронни.

Противниците също използват Естония за аргумент – неслучайно пълното електронно гласуване е въведено единствено в Естония, защото това е държава от 1.5 млн. жители и всеки един от тях е снабден с електронен подпис.

Все пак електронното гласуване не е панацея, за каквато се опитват да я представят апологетите му. То няма да реши проблемите на обществото с избора на „калпави представители“. За това е нужна политическа култура, не само техническа. А също и какъв асортимент се предлага на политическия пазар. Ако българите пак ще избират на принципа на по-малкото зло, то няма особено значение дали ще се гласува с бюлетини, машинно или от компютър.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст