Кой е против промените в ЗОП?

Министерски съвет заседание Томислав Дончев

Когато се променят правилата, по които държавата и общините харчат милиарди левове всяка година, обстановката в парламента, а и извън него, неминуемо се нажежава. Всякакви политици, експерти, фирми, браншови организации, та дори синдикатите, надигат глас, надявайки се да прокарат някой и друг параграф, който би им донесъл изгода. И тъй като няма как всички да са доволни, намирането на консенсус става твърде сложна задача. 

Показателно е, че написването на изцяло нов законопроект за обществените поръчки отне почти година. Вицепремиерът Томислав Дончев направи заявка за такъв норматив още през октомври 2014-а, а Министерският съвет го одобри едва преди месец и половина – в средата на август. Трудното обаче тепърва предстои, тъй като е необходимо и депутатите да се разберат по въпроса. Засега всички парламентарни комисии, през които е минал проектът, са приели положителни доклади и по всяка вероятност първото четене в пленарната зала (оставено за след местния вот) ще мине лесно. Но проблеми и спорове се очаква да възникнат веднага след това. И най-сигурният предвестник на бъдещата буря са множеството критични становища на организации и фирми по предложените текстове. Добре известно е, че подобни частни структури имат близки отношения с различни депутати и политически формации, които несъмнено ще се опитат да защитят интересите им в Народното събрание.

Асоциацията на индустриалния капитал например е против новите по-кратки срокове за подготовка на офертите. Предвижда се те да се съкратят от 52 на 35 дни, като е дадена и допълнителна възможност възложителите да намалят времето на 15 дни. Мотивът на управниците е поръчките да се възлагат по-бързо, само че браншовата организация е на мнение, че по този начин участниците в търговете няма да могат да се запознаят и да проучат пълноценно обстоятелствата около процедурата, както и да подготвят обстойно техническата част на офертата си. "С нереално кратките срокове се възпрепятства и възможността за участие на по-широк кръг лица, а с това се ограничава и реалната конкуренция", пише в становището на асоциацията.

Същевременно бизнесът съвсем основателно настоява в закона да се запишат конкретни срокове за работата на оценителните комисии. Практиката досега показва, че разглеждането на документите и класирането на кандидатите понякога се проточва до 6-7 месеца, поради което валидността на офертите, на гаранциите за участие и на други документи като застраховки и сертификати изтича.

Внимание заслужава и искането на председателя на организацията Васил Велев да се въведат санкции за възложителите, които определят нереално ниски прогнозни стойности за изпълнението на поръчките. По думите му има случаи максималната  цена в документацията да е определена на 7 млн. лв., а всички подадени оферти значително да я надвишават, което говори за пълната некомпетентност на чиновниците. "Друг възложител не прави разлика между локална пречиствателна станция за отпадни води и такава за питейни, и при липсата на ОВОС или количествена сметка се записва, че такива има… Някои търгове събират по 10-15 страници с въпроси на кандидатите, което показва, че нещо не е наред, макар да има положително становище на Агенцията за обществени поръчки", обяснява Велев.

От Българската търговско-промишлена палата пък са категорично против устната комуникация между възложителите и изпълнителите, която е предвидена в проектозакона за случаите, когато не се засяга самата документация. Палатата вижда в тази "вратичка" сериозна възможност за злоупотреби и предлага тя напълно да отпадне. Същото искане е отправено и към текста на чл. 54, ал. 4, който предвижда фирми с различни присъди, както и с данъчни задължения да могат да участват в процедурите, ако "се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси" или "размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски не надхвърля с повече от 1 на сто сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година". Според БТПП това може да доведе до субективни оценки и да стане основа за корупционни практики.  

Интересно е също така предложението на председателя на промишлената палата Цветан Симеонов от критериите за оценка на техническите възможности на кандидатите да отпадне средносписъчният брой на служителите. По думите му това няма пряко отношение към изпълнението на дадена поръчка, защото в зависимост от предмета й ще участват само компетентните специалисти. Но от друга страна, не са малко случаите, когато фирми с по двама-трима работници биват избирани за дейности, изискващи десетки и дори стотици работници. Така че въпросът с броя на служителите е доста деликатен и неминуемо ще предизвика вълнения.

Становища до Народното събрание са изпратили и две добре известни у нас компании – "ЧЕЗ България" и "Мобилтел". Електроразпределителното дружество взема отношение по норматива, тъй като заради специфичния си статут и дейност се явява възложител и е длъжно да избира контрагентите си за доставки, услуги или строителство именно чрез публични търгове. По-конкретно директорът му Петър Докладал негодува срещу идеята да се намалят праговете, при които ще е задължително да се провеждат процедури за строителство. Становището на Докладал е, че по този начин ненужно ще се повиши административната тежест за фирмата му и ще се увеличат разходите. Със същите мотиви чехът критикува и текста, който задължава възложителите да публикуват всякаква информация и документи за търговете в общодостъпни интернет страници. "ЧЕЗ България" е и против премахването на гаранцията за участие като инструмент в полза на възложителя. Според законодателите тя излишно натоварва фирмите кандидати и не води до никаква допълнителна сигурност, за разлика от гаранцията за изпълнение на поръчката. На друго мнение обаче е ръководството на електроразпределителното предприятие. "При липсата на гаранция за участие и правото да я задържим при неоснователен отказ на изпълнителя да сключи договор или оттегляне на офертата след изтичане на сроковете се създават реални предпоставки за злоупотреба с права от страна на необвързани участници и заинтересовани лица", изтъква в становището си Петър Докладал.

За разлика от Асоциацията на индустриалния капитал, ЧЕЗ иска намаляване на предвидените санкции за некоректните възложители. Предвидено е те да са в размер от 2 до 5% от стойността на сключения в нарушение договор. Но в дружеството са убедени, че това е доста сериозна финансова тежест, която не само няма да доведе до търсената превенция, а и ще застраши финансовата стабилност, дори съществуването на възложителите.

Колкото до "Мобилтел", директорът на правната дирекция в компанията Юлия Трончева обръща внимание на новото изискване документацията за обществена поръчка да съдържа освен всичко друго и проект на общи договорни условия. Както е известно, телекомът (и не само той) обвързва клиентите си точно с такива общи условия и е нормално възложителите да искат да се запознаят с тях. Само че мобилният оператор държи терминът "общи договорни условия" да се замени с "проект на договор", защото вторият бил широко известен и популярен, нищо че няма никаква връзка с първия.

В становището на "Мобилтел" до парламента има и редица други забележки, сред които премахване на възможностите за директно плащане на подизпълнителите и за замяна на изпълнители без провеждането на конкурс.

От Конфедерацията на независимите синдикати призовават въобще да не се допускат до обществени поръчки фирмите, които не плащат заплати на работниците си, а Българската асоциация на микропредприятията настоява да се преразгледат преференциите за компаниите, в които са назначени хора с увреждания, тъй като масово се злоупотребява с тях. Немалко противоречиви текстове в законопроекта, които създават предпоставки за субективизъм и ограничаване на конкуренцията, е открила и Комисията за защита на конкуренцията…

При всички тези забележки и становища няма да е никаква изненада, ако новият закон за обществените поръчки не се получи така, както го искат управляващите. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст