Линейките скрибуцат, лекарите – изчезват

пл. "Александър Невски"Предаване ключовете на нови линейки за Бърза помощ

"Спешната помощ е превърната в домашна поликлиника, тъй като повечето от случаите, при които линейки ходят на адреси, не са спешни." "По правило в спешния автомобил не бива да има лекар, а най-много парамедик или фелдшер, защото това е разсипия на кадри, а линейката е средство за логистика, не за лечение." "И 2000 лв., и 3000 лв. да стане заплатата в Спешна помощ, човек винаги може да работи на две места. След Нова година пак ще увеличим парите с 20%, всяка година ще го правим." Това са най-цветущите коментари, последвали одита на Сметната палата за изпълнението на дейността по оказване на спешна медицинска помощ между 2010-а и средата на 2014 година. Шефът на "Пирогов" проф. Стоян Миланов, председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров и заместник здравният министър д-р Ваньо Шарков се фокусират върху някои от тежките бъгове на системата. Наистина липсват критерии кое повикване е спешно, екипите в линейките са зле "конфигурирани" и оборудвани, а заплатите на медиците никога не са достатъчно високи.

Но има и куп други неща, които трябва да се стиковат (и финансират), за да се различаваме поне малко от бързата помощ на Сомалия. Повечето линейки са бракми с амортизирано и архаично оборудване, единици от лекарите в спешните звена са специалисти, няма пари за ремонти на центровете, над 150 000 души "страдат" от затруднен достъп до спешната помощ и се налага да палят свещи линейката да дойде навреме. Парадоксално е, че и никой никъде не отчита какви са резултатите от оказаното лечение. Така на практика е невъзможно да се каже дали "белите престилки" успешно си вършат работата с "подръчни материали".

За царящия хаос в спешната помощ основна вина носи… Министерският съвет. За последните пет години са разработени три концепции за подобряването на нещата в тази сфера, но първите две си остават някъде в канцелариите на "Дондуков" 1. Чак миналия ноември документ №3 получи благословия свише и благодарение на това ръководството на здравното ведомство сколаса да пусне две обществени поръчки – за доставка на медицинска апаратура и оборудване, както и за внос на 56 нови линейки на обща стойност над 10 млн. лева. След безброй провали на "спешните" търгове дано най-накрая поне тези да бъдат завършени докрай.

Контролира ли адекватно държавата управителите на спешните центрове? Отговорът е твърдо "не". Да припомним, че дори бившият здравен министър д-р Таня Андреева не успя да уволни шефа на столичния спешен център д-р Георги Гелев, който бе неин пряк подчинен. Дали акцията й имаше политическа окраска, или бе направена с "идеална цел", е спорен въпрос. Но към момента д-р Гелев е бетониран на поста си и дори получи от министър Москов за поощрение официална акредитация в пакет с три модерни устройства за телемедицина. Далеч по-парадоксално обаче е случилото се в спешния център в Благоевград. Тамошният вече бивш директор д-р Величка Антова беше назначена през 2010-а на срочен трудов договор до провеждане на конкурс. Повече от четири години такъв не се състоя, въпреки че за това време се изредиха няколко здравни министри. Величкова напусна преди няколко месеца и бе сменена от д-р Красимир Михайлов. Любопитното е, че дамата депозира молба за пенсиониране и излезе в отпуск, преди да бъде освободена. А Михайлов веднага поиска ревизия на поръчките за доставка на храни, облекла, горива и консумативи, както и на финансовата отчетност. Пет месеца по-късно от проверката не е излязло нищо. Но случаят е симптоматичен, както и фактът, че други директори на спешни центрове цели пет години не са минавали през задължителната атестация.

За кадрите, които ни лекуват, пък е по-добре да не знаем нищо. В същия благоевградски център е имало само един лекар, който е "изчезнал" в началото на 2014-а. Добрич и регионът се обслужват само от фелдшери и медицински сестри, а като цяло планираните щатни длъжности и бройки са изцяло заети само в две от проверените спешни звена. А като си помислим само, че някои "умни глави" настояваха да се закрие професията "фелдшер" като морално остаряла…

Медицинският персонал в системата за спешна медицинска помощ е от 7111 души, от които са формирани 357 мобилни екипа. Но количеството заблуждава. За четири години лекарите са намалели с 82-ма, а тези с призната специалност са по-малко от половината. Едва десетина души от тях са завършили "Спешна медицина", което значи, че здравните власти трябва да приемат много сериозно тази липса.

Що се касае до заплатите, ситуацията поне за лекарите не е толкова отчайваща. Но пък не е нормално медици на една и съща длъжност, работещи съответно в болница и в бързата помощ, да получават възнаграждения със 100-200 лв. разлика. Облагодетелствани, естествено, са тези от болниците. Като цяло най-много взимат лекарите със специалност от столичния спешен център – 1690 лв., а най-малко колегите им от Варна – 1318 лева. Общите медици получават между 915 и 1410 лв., а за фелдшерите таванът е 1104 лева. Колкото до медицинските сестри, те са за ожалване. Тези от Добрич дори не връзват 800 лв. бруто, което е нищожен доход за натовареността, стреса и отговорността, която носят.

Разходите на здравното ведомство за издръжката на спешните центрове между 2010-а и 2014-а скачат от 82 млн. на 104 млн. лв., като огромната част от парите отиват за заплати и осигуровки. За основни ремонти, линейки и медицинска апаратура почти не са отпускани средства. На принципа "сиромах човек – жив дявол" центровете са шмекерували, като са пращали почти всеки минал през тях пациент към болничните отделения, за да усвоят фиксираната сума "на глава". След като методиката на плащане е променена, се икономисват близо 7 млн. лв. годишно по това перо.

Конкретно линейките са намалели с повече от 100 в рамките на четири години. Това обаче е най-малкият проблем. В средата на 2014-а има цифром и словом само една нова кола, а едва около 100 от всичките 300 линейки са в "добро състояние". Работещите са предимно с пробег над 200 000 км и гонят 10-годишен юбилей. Пловдивският и благоевградският център са получили с дарения по една линейка, а столичният – четири санитарни автомобила. На останалите места е "паднала бомба". За капак 13% от използваната апаратура е напълно амортизирана, а здравното ведомство не е извадило дори лев за обновяването  й. Още по-голям е батакът със сградите на отделните филиали, тъй като 90 от тях са държавна собственост, 160 са общински, 47 са на търговски дружества, а четири са с друга собственост. И като дойде време да се плаща за ремонт и поддръжка, всеки "се ослушва" и прехвърля топката.

При тези условия е цяло чудо, че спешните центрове успяват да изпълнят между 750 000 и 850 000 повиквания годишно. Логично най-висок е средният брой пациенти, обслужвани от един екип в София – до 65 000 души. В столицата се работи при най-тежки условия не само заради непоносимия трафик, а и защото има много възрастни хора, населението прогресивно се увеличава, включително и с "гости", които ползват медицински услуги. За сравнение, вторият по натовареност център – Пловдив, обслужва едва по 23 600 души. Около 65 000 болни в цялата страна обаче са починали, преди да дочакат спасителния автомобил. Естествено, никой не знае (или не казва) колко от тях са жертви на закъсняла линейка, на късно потърсена спешна помощ или на нелечим случай. А това е най-важното, за да се прецени как работи системата и какви подобрения  е необходимо да се направят.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст