ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Само 40% от “бежанските” дела са на сирийци

ВАС

Едва 40% от т.нар. "бежански" дела във Върховния административен съд са заведени от сирийски граждани, останалите са по жалби от граждани на Судан, Сомалия, Еритрея, Алжир, Афганистан, както и на Ирак и Иран. Данните бяха съобщени на семинар на ВАС с журналисти в Лозенец. Средно на месец постъпват по около 20 подобни казуса, сочи "Правен свят".

Съдиите Ваня Анчева и Таня Куцарова очертаха принципната разлика между "чужденец" и "бежанец". Бежанецът задължително е чужденец, но не всеки чужденец е бежанец, илюстрира Анчева. Правилата са разписани в Закона за чужденците, Закона за убежището и бежанците, както и в Женевската конвенция за бежанците, евродирективи, Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет през юли 2014 г. със срок на изпълнение 2015-2020 г.

Най-общо като чужденец се третира онзи, който незаконно е влязъл в страната и подлежи на принудителни административни мерки като отвеждане до границата, забрана за влизане в България и т.н. по Закона за чужденците. Актовете се издават от МВР или ДАНС и подлежат на обжалване пред съответния административен съд, а после пред ВАС.

Ако обаче този човек подаде молба за закрила, защото в родината си е подложен на преследване по лични причини, той вече става бежанец по Закона за убежището и бежанците. Актовете в този случай – за предоставяне или отказ на статут, се издават от председателя на Държавната агенция за бежанците. Тъй като седалището му е в София, първа инстанция по тези дела е Административен съд София-град, а втора – ВАС. Любопитното е, че дори след влизане в сила на отказа на статут, кандидат-бежанците могат до безкрай да подават нови жалби, позовавайки се на промени в обстоятелствата в държавата по произход. Това производство също е двуинстанционно, развива се за по-кратко време, но дава възможност на кандидатите да се задържат в съответната държава на ЕС, където са подали молбите си. Докато трае процедурата те имат същите права като българските граждани, включително на медицинско обслужване и свободно придвижване, подчерта съдия Таня Куцарова. Така няма проблем бегълците без статут да се придвижват от България в рамките на целия Евросъюз, длъжни са само да уведомяват за промяната в адреса. Обикновено се отправят към Северна Европа. Разбира се, кандидатите могат да бъдат настанявани и в специални центрове, но като помощна, а не принудителна мярка. Там попадат основно хора, които нямат средства за наемане на жилища.

"По време на процедурата на тези хора задължително се назначава преводач, включително от хинди и суахили, веднага му се взема интервю на език, който той разбира. Изяснява се самоличност, мястото, откъдето идва, причините, по които търси закрила, и начинът на влизане в страната. Агенцията за бежанците съпоставя включително информацията за хора, идващи от едно и също място. Събира също информация от МВнР за ситуацията в страната по произход, дори за отделни нейни региони", разказа Ваня Анчева. И подчерта: според решение на Съда на ЕС в Люксембург всеки случай трябва да се разглежда конкретно, общо правило няма.

"Бежанските потоци могат да са свързани и с политически промени, без да има военни действия. У нас имаше бежанци от Русия, Украйна, от Средния и Далечния изток.  Както и засилен поток от Сомалия и Еритрея, свързан с липсата на държава – там няма граници и държавни власти. Т.е. човекът няма от кого да потърси закрила. За сомалийците априори се знае, че са в ситуация, която им позволява да търсят закрила", сподели опит Таня Куцарова. Цитира и решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от Холандия, според което изобщо не е задължително бежанецът да е подложен на непосредствена заплаха, достатъчно за получаването на закрила е по принцип за него да съществува опасност в родината му.

Цитира и решения на Евросъда по правата на човека в Страсбург. По едно от делата Италия е осъдена за допускане на забраненото с протокол към евроконвенцията масово експулсиране. Случаят е следният: кораб, тръгващ от Либия, но превозващ сомалийски бежанци е бил върнат от Италия в Либия по силата на двустранно споразумение. Националният орган обаче е бил длъжен да направи списък на лицата (в случая над 200) на кораба и да им даде възможност да подадат молба за закрила, което не е направено, постановяват евросъдиите. Италия е нарушила задължението си да изследва каква е ситуацията в държавата, където бегълците ще бъдат върнати и дали там няма да бъдат нарушени тяхното право на живот, както и на забраната на изтезания.

По друго дело "Суфи и Елми срещу Обединеното кралство" Страсбург се произнася в полза на сомалийски гражданин, комуто не е предоставено убежище с аргумента, че е можел да отиде в съседни държави, където обстановката е спокойна. За да стигне до тях обаче той е трябвало да премине през територии на конфликти, което би го застрашило, заявява Евросъдът.

Случвало се е и мъж от Иран да търси убежище, защото е имал връзка с омъжена жена и е бил застрашен от екзекуция.

Част от кандидат-бежанците намират и други решения, съобщи на свой ред Ваня Анчева. Те прибягват към сключване на бракове с българи или припознаване на дете. Тогава вече кандидатстват за право на пребиваване по Закона за българското гражданство като съпрузи или родители на български граждани.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст