Българските деца са на първо място в статистиката по стоене пред телевизора или компютъра – около 3-4 часа дневно или по 25.7 часа седмично. Това обяви председателят на Българската асоциация за изследване на затлъстяването доц. д-р Светослав Ханджиев, който взе участие в пресконференция на тема "Наднорменото тегло и затлъстяването – глобален медицински и социален проблем". Засегната бе и темата за облагането на "вредните храни" с данъци. Според икономиста Красен Станчев, твърдението на Министерството на здравеопазването, че индустрията подкрепя подобни данъци, е пресилено.
"Важно да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастните клетки и се определят хранителните навици", заяви доц. д-р Светослав Ханджиев. Той е категоричен, че превенцията на детското затлъстяване е най-ефективна в ранна детска възраст.
Той съобщи и последните световни данни по отношение на затлъстяването и физическата активност. Информацията гласи, че в България само 21% от възрастното население се занимава с физическа активност. В същото време при лицата между 11-17-годишна възраст със спорт се занимават 74.1%. В световен мащаб тези цифри за 2014-а са съответно 23.3% и 80.7% – при децата.
"Физическата неактивност причинява повече смъртност от тютюнопушенето. Тя е фактор за множество клинични състояния – затлъстяване, диабет тип 2, депресия, болки в опорно-двигателната система", допълни мениджърът на инициативите Now We Move и Move Week за Европа Ласка Ненова. По нейна информация, спортуващите в България са основно от големите градове и имат по-висок доход. По тази причина тя даде съвет да се правят повече инициативи в по-малките населени места. "Образователните институции са основен фактор за информиране на населението за ползите от движението, а когато хората са информирани, стават и много по-мотивирани", допълни Ненова.
"Необходими са информационни кампании, насочени към родителите, учителите и децата по отношение на формирането на хранителните навици и ползите от спорта. Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с информационни кампании в училищата", бе коментарът на Ханджиев. Той засегна и идеята на Министерството на здравеопазването "вредните храни" да се облагат с данъци, с цел по-малка консумация. "Последните международни научни форуми в Албена, Париж, Брюксел и Будапеща сочат, че не може да се говори за "нездравословни храни". Такива храни няма – има само състояния, болести или професии, за които дадена храна не би била здравословна", обясни специалистът. Той подчерта, че към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет. "Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял върху нивата на затлъстяване", заключи Ханджиев.
Относно идеята за данъка отношение взе и икономистът и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев: "Според чуждестранните данни този данък ще доведе до преминаване към по-нискокачествени продукти, без да има реално влияние върху здравословното състояние на българина". Той съобщи и мнението на обществото в няколко европейски страни,които са отхвърлили намерението за въвеждате на подобна такса:
- Великобритания – Данъкът би повлиял значително върху конкурентоспособността на фирмите в аграрния и хранителния сектор и търговията;
- Белгия – Няма да се решат проблемите със затлъстяването и е по-важно държавата да се съсредоточи в доставката на полезни храни в училищата;
- Естония – Таксата ще доведе до промяна в цените на много свързани продукти;
- Германия – Не е ясно дали такъв данък ще се отрази върху общественото здраве.
Станчев, сподели и данни от оценка на въздействието от въвеждане на такса върху храните. Прогнозите на Министерството на здравеопазването са, че от този данък ще бъдат събрани 150 млн. лева, но според икономиста най-реалистичните данни за България са, че въпросната сума няма да бъде събрана. Едновременно с това пък въвеждането на закона ще коства загубата на над 3 хил. работни места. за България.
