В съвместното си обръщение към Европейския парламент в Страсбург германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд призоваха за "повече Европа" при посрещането на тежките предизвикателства, пред които е изправен Евросъюзът. Само по себе си това бе знак за уязвимата ситуация, в която се намира понастоящем блокът от 28 страни, но по-тревожното е, че двамата лидери не предложиха конкретни стъпки за справянето с проблемите.
Последният път, когато френски и германски ръководители говориха заедно пред Европарламента, бе през 1989-а, няколко дни след падането на Берлинската стена. Тогавашното обръщение на Франсоа Митеран и Хелмут Кол е определяно като историческо. В условията на неяснота какво ще последва след рухването на комунизма в Източна Европа и на съветския блок думите на президента Митеран и особено на западногерманския канцлер Кол дадоха насока и ускориха изграждането и разширението на съвременния Европейски съюз. Но ако по онова време жителите на Стария континент искаха "повече ЕС", сега Оланд и Меркел сякаш възхваляваха способността на общността да оцелява въпреки всичко. И докато историята определи дали днешните проблеми са по-сериозни от онези отпреди четвърт век, съюзът е изправен пред един наистина тежък списък от задачи, с които трябва да се справи: притока на бежанци, дълговата криза, конфликта в Украйна (но и онези в Сирия и Ирак), терористичната заплаха и засилващия се евроскептицизъм. Затова от сесията на Европейския парламент на 7 октомври и от обръщението на двамата лидери се очакваше Европа да получи тласък напред в преломен за нея момент – въпреки всичките й зложелатели.
След дългия период на политическо напрежение, последвал дълговата криза и икономическата стагнация, 2015-а бе особено тежка, по думите на Франсоа Оланд. Бежанската криза през последното лято в най-голяма степен постави на изпитание основните принципи на ЕС, както и най-големите му постижения, включително и свободното придвижване на хора в шенгенската зона. Много източноевропейски държави направо се разбунтуваха срещу бежанските квоти, налагани от Брюксел, и потърсиха свои, национални решения на проблема – което бе осъдено от Германия и Франция.
"Нужна ни е не по-малко, а повече Европа. Европа трябва да се самоутвърди, защото иначе ще видим края й, капитулацията й", заяви Оланд.
"Огромният брой бежанци е изпитание от исторически мащаб. И осигуряването за тези хора на достоен живот в родните им земи е предизвикателство пред Европа и света", посочи Ангела Меркел. "Сега – подчерта тя – трябва да устоим на изкушението да прибегнем обратно до едностранни действия на националните ни правителства. Точно в момента ни е нужна повече Европа. Германия и Франция са готови."
Не всички обаче са готови. Скорошно социологическо проучване в Германия показа, че 59% от запитаните не одобряват решението на федералния си канцлер да позволи влизането в страната на бежанците, идващи от Унгария, без да са се регистрирали там, както повеляват европейските наредби.
Очаквано остро реагираха на призивите и евроскептиците, представени в Страсбург. Водачът на британската Партия на независимостта Найджъл Фараж атакува германското лидерство на общността. "Когато Кол и Митеран представиха тук страните си, това бе партньорство между равни. Вече не е така", коментира Фараж. "Франция сега е отслабена и е впримчена от единната валута. Най-ироничното е, че проект, създаден, за да бъде сдържана германската мощ, даде като резултат една напълно доминирана от Германия Европа", изтъкна британският евродепутат. И макар че риториката на Фараж бе диктувана от неговите и на формацията му политически интереси, в едно нещо той вероятно има право – Европа наистина има проблем с лидерството.
Когато преди 26 години Митеран и Кол застанаха пред парламента в Страсбург, френско-германското партньорство действително бе двигателят, който движеше напред европейската интеграция. Днес обаче не е така. Франция просто няма достатъчно икономическо влияние, за да стои рамо до рамо с Германия. Още по-лошо в случая е, че Франсоа Оланд, най-непопулярният френски президент от Втората световна война насам, не притежава политическия капитал да дефинира обща визия за европейското бъдеще. А политическите сблъсъци около бежанската криза съвсем неотдавна показаха и на Ангела Меркел, че въпреки икономическата си мощ Германия няма достатъчно силен морален авторитет, за да обедини останалите страни зад себе си.
Белгийският европарламентарист и бивш премиер Ги Верхофстад посочи пред залата в Страсбург, че самият европейски проект е в опасност и че ако утре изчезне еврото или шенгенското споразумение, от съюза ще остане само "хлабава конфедерация от национални държави – икономически слаба и без значение на световната сцена". "Нека не бъдем наивни – американците и китайците ще диктуват икономическите ни стандарти", предупреди евродепутатът.
Тревогите на Верхофстад не са нови. Въпросът сега е какви пътища ще избере съюзът за отстраняването им и дали Меркел и Оланд наистина са в състояние да го поведат.
"Няма прост отговор на въпросите, пред които сме изправени – посочи в речта си през 1989-а Франсоа Митеран. – Казано накратко, нещата ще са по-сложни."
