Днес в Народното събрание (НС) ще се проведе финалната дискусия по проекта на Българския институт за правни инициативи "Инициатива за прозрачни парламентарни назначения". В рамките на проекта е осъществен мониторинг върху процедурите за избор на ръководствата на еднолични и колективни органи, проведени от 42-рото и 43-тото Народно събрание. Директорът на Института за правни инициативи Биляна Гяурова обобщи в предаването "Преди всички" част от данните от мониторинга:
В 42-рото Народно събрание сме наблюдавали общо 12 процедури. По тях са се явили 33-ма кандидати, кандидатствали за 30 свободни позиции, т.е. конкуренцията е била на санитарния минимум. В 43-тото Народно събрание това, което сме наблюдавали до момента, са общо 10 процедури. По тях са се явили 38 кандидати за 21 свободни позиции. Само в пет от процедурите кандидатите са били повече от свободните места.
От Института са наблюдавали и общата продължителност на отделните процедури – елемент, към който има сериозни критики от неправителствения сектор: Средната продължителност на една процедура в 42-рото Народно събрание е била 8,6 дни. Подобрението в 43-тото Народно събрание е, че тази продължителност се качва на 34 дни. Все пак това не е достатъчно да кажем, че изборите, които провежда НС за най-важните управленски позиции в страната, са достатъчно обективни и предвидими и създават една реална конкурентна среда.
Според Биляна Гяурова процедурите са били публични, но това не означава, че са били прозрачни.
