Плаща ли загубилата страна разноските по делата за установяване на трудов стаж. Това предстои да реши Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в новообразуваното Тълкувателно дело №2/2015 г., сочи Правен свят.
Точната формулировка на въпроса, поставен пред върховните съдии, гласи: "Приложими ли са общите правила на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за присъждане на разноските, направени в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред?". Т.е. питането е конкретно за разноските в случая, когато в специалното съдебно производство се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Въпросът към Общото събрание на Гражданската колегия е поставен от тричленен състав на ВКС с председател Стоил Сотиров и членове Василка Илиева и Зоя Атанасова. Заради казус, по който е трябвало да се произнесат, тримата са установили противоречива практика и са поискали колегията да излезе с тълкувателно решение.
Написването на проекта на решението е възложено от председателя на ВКС Лозан Панов на съдия Любка Андонова, което е докладчик по делото и колегите ѝ Гълъбина Генчева и Борис Илиев.
Ответници по делата за установяване на трудов стаж са съответното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и бившият работодател. Така столичната дирекция на НОИ е подала касационна жалба до ВКС с искане да отмени решение на Софийския градски съд относно разноските за адвокатско възнаграждение. СГС е постановил, че осигурителният институт трябва да плати на гражданина, чийто стаж е бил установен, 540 лв. за адвокат. Според НОИ обаче поделенията му не трябва да плащат, защото не са отговорни за неизпълнението от страна на други правни субекти – работници или работодатели, на законовите им задължения. Освен това от осигурителния институт са представили противоречива практика на самия върховен съд по въпроса. Тя произтича от различните тълкувания на магистратите на разпоредбата на чл. 9 ал. 3 ЗУТОССР, която предвижда, че по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца и на предвиденото в специалния закон субсидиарно приложение на правилата на ГПК.
В определението, с което спира производството и предлага ОСГК да излезе с тълкувателно решение, тричленният състав е изложил разсъжденията на други състави на ВКС.
Един от тях е приел, че НОИ като ответник по исковете по ЗУТОССР не дължи направените от ищците деловодни разноски, тъй като "неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност, че предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска". Този състав е на мнение, че общите правила за отговорността за разноските като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор, в случая не се прилагат.
Друг състав на ВКС твърди, че съдебните разноски, направени от ищеца по иск за установяване и на трудов, и осигурителен стаж остават за негова сметка.
Състав на IV гражданско отделение обаче развива обратната теза. Той приема, че правилото, че при делата за установяване на стаж не се събират такси и разноски е отклонение от това на чл. 71, ал. 1 от ГПК, но не е и от тези в чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направените разноски. Единствено и само за производствата за признаване на осигурителен стаж в ЗУТОССР е предвидено, че съдебните разноски са за сметка на ищеца. Този състав на ВКС е на мнение, че специалните норми в ЗУТОССР не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия и ако законодателят е искал да предвиди, че ищците в производства за установяване на трудов стаж винаги понасят разноските, независимо от основателността на иска, е щял да го предвиди изрично.
