Норвегия се кани да изтегли за първи път в историята си пари от държавния си фонд, където са натрупани 820 млрд. щ. долара от продажби на суров петрол. Целта е да си запълни дупките в бюджета, зинали заради падащите цени на черното злато и на суровините като цяло. Това е само един от поредицата тежки удари, които получиха страните производителки на петрол, най-вече Саудитска Арабия, през последните месеци.
Погромът на сектора на борсови стоки и суровини влияе по два основни начина на световните финансови пазари. Първият е намаляването на намиращите се в обращение в световното стопанство петродолари (парите, спечелени от продажби на нефт), което отнема значителен ресурс от авоарите за покупка на финансови активи. Вторият е внезапната ревалоризация на стойността на много бизнес модели, разработени за все по-високи цени на суровините.
Анализатори на английската банка "Барклейз" са особено притеснени от състоянието на първия фактор – петродоларите. Те посочват, че по-високите нефтени котировки са предизвикали натрупване на огромни количества пари в брой, които впоследствие са били използвани за покупка на облигации и на други ценни книжа. Което обяснява защо кредитните маржове са следвали движението на цените на петрола. По оценка на банкерите инвестициите, направени с петродолари между 2010-а и 2014-а, са били сходни по размера си на програмата на Федералния резерв за покупка на облигации, предназначена за монетарно стимулиране на щатското стопанство. И когато днес потокът от петродолари пресъхва, светът губи значителните 400 млрд. щ. долара годишно за покупка на финансови активи.
