Александър Маринов
На пръв поглед най-големият проблем на Европа (а и на света) – започналото ново преселение на народите – у нас се разбира като грижа на държавата и на централните институции, поради което не би трябвало да даде повсеместно отражение върху кампанията и резултатите от местните избори. В тази посока са преценките на редица анализатори, както и посланията на част от политическите партии, най-вече на тези със специфичен етнически профил. ДПС например видимо иска да "разкачи" изборите от актуалните и потенциалните проблеми, свързани с бежанците, особено с оглед на целта да продължи електоралната си експанзия в ромските общности. Причината е ясна – повечето от заплахите и страховете, произтичащи от бежанската вълна, имат в лицето на ромите съвсем реален социален носител.
На практика обаче подобно разграничаване няма как да се случи. На първо място, макар и не в мащабите на Гърция, Хърватия или Унгария, легални и нелегални,
бежанците и мигрантите вече са тук
Присъствието им е осезаемо и променя живота на немалка част от българите, въпреки че тези промени не са еднозначни и се преживяват по различен начин. Една част от хората се чувстват застрашени, какъвто е случаят в няколко района на столицата. За други това е възможност да спечелят някой лев и да се поизмъкнат от немотията. Нямам предвид само бързо разрастващите се криминални мрежи за трафик на хора. Оказа се, че голяма част от "бягащите от ятагана" сирийци, иракчани, афганистанци и други имат доста прилични финансови възможности и се превърнаха в първостепенни клиенти, особено в малките градчета. Типичен пример е промяната в Харманли, където първоначалната остра реакция срещу пришълците отстъпи пред основополагащия постулат на пазарната икономика, че платежоспособният клиент винаги има право и е добре дошъл.
Както всеки сериозен обществен проблем, така и бежанската вълна в нейните днешни и възможни утрешни измерения неизбежно се политизира, а този процес не признава изкуственото разграничение между национално и местно равнище. "Ходенето по мъките" на европейските лидери, изострените противоречия между отделните държави, различните едностранни мерки и контрамерки – всичко това се превърна в лакмус на идентичността и надеждността на основните политически партии у нас, а и на държавните институции.
С малки изключения наблюдаваме общия синдром на голямото ослушване, съпроводен от типични
туземно-наивистки заклинания
("нека началниците да се разберат") и трагикомични недоразумения (какъвто бе случаят със "загубилия се в превода" за горещите точки министър-председател). Бедата е, че партиите и политиците, а за съжаление и водещите държавни институции пресмятат единствено егоистичните си предизборни ползи (независимо за кои избори става дума), но абдикират от дълга си към обществото.
Типичен пример е отказът на президента Плевнелиев да свика Консултативния съвет по национална сигурност, аргументиран с несъстоятелни и взаимно противоречащи си обяснения. От една страна, държавният глава (или по-точно – неговите говорители, тъй като той не посмя лично да вземе отношение) посочва като причина за отказа нежеланието си съветът да се използва като трибуна за предизборна агитация. От друга страна, бе изтъкнато, че проблемът с бежанците вече бил обсъждан от Консултативния съвет… през 2013-а. Това вече е глупост, която е прекалена дори за Плевнелиев и неговите съветници. Да се твърди, че преди две години е бил предвиден днешният развой на събитията и съответните заплахи и са взети адекватни решения, е не просто несериозно. Тази "позиция" очевидно е израз на
неспособността и нежеланието на държавата
да изработи собствена политика, отразяваща националния интерес, каквато се опитват да разработят засегнатите европейски държави. За пореден път сме свидетели на малодушно присламчване към становищата на "силните на деня", които, естествено, отразяват техните интереси.
Същото може да се каже за прословутото писмо на турския министър-председател, за което се създаде впечатление, че е изпратено единствено и лично до премиера Бойко Борисов. Всъщност става дума за "циркулярно" послание до държавните и правителствените ръководители на 28-те страни от ЕС, което обозначава съществена промяна на турската политика. Отново липсва адекватна, стратегическа политика на българското правителство, тъй като ние в много отношения сме "на топа на устата" и би било много наивно да се смята, че турската държава е ръководена единствено от благородния порив да ни бъде "майка-закрилница".
Тази слабост (ако не е нещо по-лошо) на държавните институции и централните ръководства на партиите като че ли няма нищо общо с канализацията, разбитите улици, градинките и шадраваните, които се възприемат като традиционна проблематика на местния вот. Но това е измамно впечатление. Непоследователността на партиите, заиграването с корпоративни интереси, ламтежът за още и още власт – тази
задълбочаваща се деградация
на българската партийно-политическа система неизбежно влошават състоянието на местната власт и ограничават потенциала и желанието на хората да вземат решаването на проблемите в свои ръце. Включително, когато възникнат реалните проблеми от бежанската вълна, която няма изгледи да спре, каквото и да се разберат "началниците".
Още по-лошо е, че някои български политици в желанието си да се харесат пред чуждоземни патрони и спонсори, започват да пригласят на отдавна развенчани тези. Например: как притокът на мигранти ще реши проблема с недостига на работна ръка и дори ще допринесе за преодоляването на демографската криза. Разбира се, заселването с афганистанци или суданци на селата призраци в опустяващия български северозапад или югоизток, на Родопите и Сакар може да се представи като атрактивен проект, в който да се налеят няколко милиона от европейските фондове. Но всеки нормален разсъдък разбира, че това е илюзорно и лицемерно решение.
Няма да е странно, ако в някои населени места и райони на големите градове, където отново се очертават масови закононарушения при привличането на ромския вот, символиката и реториката на бежанската заплаха бъдат обвързани с типично нашенски явления. Какво точно ще спечелят партиите и кандидатите, залагащи на тази карта, е все още трудно да се оцени, но няма да е толкова изненадващо, ако някои "отписани" играчи в последния момент привлекат повече от очакваните гласове. Особено ако в последните дни преди изборите се случат някои случайни или ненапълно случайни инциденти с бежанци и мигранти.
