Украинският президент Петро Порошенко получи електронна петиция с молба да назначи бившия премиер Юлия Тимошенко за посланик в Хондурас "във връзка с големия й управленски опит". Шегите са си шеги, но под въпросното искане стоят подписите на над 25 хил. души. И това далеч не е първият странен документ от този род, адресиран към Порошенко.
От август, когато бе открита съответната платформа на сайта на украинския държавен глава, са пристигнали над хиляда петиции. Някои от тях са интересни, а други направо екзотични. „Да направим Мики Маус президент на Украйна“, „Да задължим президента да си пусне брада и да обръсне главата си, за да е по-близо до народа“, „За запазване на дружбата между народите на Русия и Украйна да сменим за два месеца местата на Путин и Порошенко“, „Да засадим мочурищата около Киев с коноп“ – тези и други искания също са събрали хиляди подписи. Впрочем, със същия проблем се сблъскват и американските президенти, от които украинците са взаимствали идеята за интернет петициите.
На 22 септември 2011-а на сайта на Белия дом whitehouse.gov започна да работи новата платформа „Ние, народът“. На нея могат да се публикуват искания към президентската администрация по най-различни въпроси. Понякога там попадат твърде странни предложения, но ако съберат необходимия брой подписи, същата тази администрация е длъжна да реагира, като ги разгледа и отговори. Правото на американците на колективни молби е гарантирано от конституцията на САЩ. В първата поправка към нея Конгресът обещава да не лишава гражданите от възможността „да се обръщат към правителството с петиции за удовлетворяване на жалби“. За да получи официален отговор, колективната молба трябва да събере не по-малко от 100 хил. подписа за месец (в Украйна аналогичната норма е 25 хиляди). Към 1 август 2015-а служителите на Барак Обама са отговорили на 275 такива искания.
Най-странната петиция, стигнала до Белия дом, е събрала едва 34.5 хил. парафа, но по онова време, през 2012-а, за отговор са били необходими 25 хил. подписа. Авторите й са настоявали за създаването до 2016-а на „Звездата на смъртта“ за унищожаване на астероиди убийци и враждебни планети. Изчислена била и стойността на излезлия сякаш от фантастичен филм проект – 852 000 000 000 000 000 долара. Тъкмо това астрономическо в прекия и в преносния смисъл число позволило на президентската администрация да отговори през 2013-а, че проектът не може да бъде осъществен поради огромната му стойност.
Над 12 752 американци са се подписали през 2013-а под настояването да се забрани на представителите на силния пол да сядат зад волана. „След като вниманието на нормален мъж може да бъде отвлечено от една високо вдигната пола, е необходимо да му се забрани да шофира, за да се осигури безопасността на населението“, се посочва в мотивите към него. Много по-голяма подкрепа обаче е получила „геополитическата“ петиция Аляска да бъде върната на Русия. Не е ясно дали тя е била провокирана от любов към Русия, или от убеждението, че преди век и половина американците са платили твърде висока цена за най-студения щат.
"Никой не е сравнявал ДНК-то на Мит Ромни (бивш кандидат за президент на САЩ) с ДНК на еднорог – се казва в друго оригинално искане на политическия активист Джон Глинко. – Затова не бива изцяло да се изключва възможността той да е еднорог.“ От самото начало авторът не е криел, че става дума за шега. Което не е попречило тя да събере подкрепата на над 25 хил. американци.
Има, разбира се, и случаи, когато петициите са съдържали сериозни предложения и са водели до създаването на закони. През 2013-а например на сайта на Белия дом се е появило колективното искане да се регламентира разкодирането на мобилните телефони. Отначало предложението спечелило подкрепата на президента Обама и неговите помощници, а след това от него се заинтересували и няколко конгресмени. Така през август 2014-а в САЩ е приет законът за разкодиране на потребителските мобилни устройства. Но повечето такива инициативи потъват в потока на, меко казано, несериозните предложения. Изглежда, че американците просто се забавляват с петициите в интернет, както сега правят украинците.
