Нобеловият комитет по икономика към Шведската кралска академия на науките обяви през седмицата американския икономист с шотландски произход Ангъс Дийтън за поредния лауреат на най-голямата международна награда. Постиженията, с които заслужи и паричната премия от 1 млн. долара, са свързани с проучвания в областта на потреблението, бедността и благосъстоянието.
Дийтън се прочу преди пет години с изследване, извършено съвместно с американския психолог Даниел Канеман. Учените попитаха 450 хил. американци колко пари са им нужни, за да се чувстват щастливи, и получиха твърде интересен резултат. Оказва се, че за да понесе спокойно жизнените изпитания от всякакъв характер, човек трябва да печели не по-малко от 75 хил. долара годишно, или по 6250 долара месечно. Ако доходът му е по-малък, ще приема неприятностите по-емоционално. При по-нататъшен ръст на благосъстоянието обаче удовлетвореността от живота не се променя. „Най-вероятно при годишен доход над 75 хил. долара способността на хората „да купуват“ в буквалния смисъл жизнен опит, който им носи особено положителни емоции, се балансира с негативните ефекти, които лишават човека от възможността да почувства малките радости в живота“, съобщиха учените в Proceedings of the National Academy of Sciences.
За какви жизнени изпитания всъщност става дума? Седемдесет и пет хиляди долара годишно са достатъчни, за да не страдате прекалено за развода с партньора си, че къщата ви не е най-голямата в квартала, че не карате най-бързия автомобил и така нататък. Изследователите например са установили, че разводът най-често тревожи тези, които печелят по-малко от хиляда долара месечно, и по-рядко гражданите, чиято заплата надхвърля 3 хил. долара. Ангъс Дийтън отбелязва, че в случая връзката между парите и удовлетворението от живота е само косвена: „Високите доходи не ви правят по-щастливи, но ви дават живот, който се възприема като по-добър“.
Ученият, разбира се, получи Нобеловата награда за по-фундаментални трудове. „Неговите изследвания разкриха важни подводни камъни при сравняването на мащабите на бедността. Той също така показа, как интелигентното използване на данните за потреблението на домакинствата може да хвърли светлина върху такива въпроси като влиянието между доходите и потреблението на калории или степента на дискриминацията по полов признак в семейството“, се казва в мотивите на Нобеловия комитет.
Още през 80-те години на ХХ в. Дийтън, заедно с професора от Оксфордския университет Джон Мюлбауер, разработват система за оценяване на връзката между равнището на доходите на населението в една страна и равнището на търсенето на стоки и услуги в нея. А по-късно, през 90-те години, двамата посветиха изследванията си на жизнения стандарт и бедността в развиващите се държави.
Най-новата книга на Ангъс Дийтън „Великото бягство: здраве, богатство и първоизточниците на неравенството“ излезе през 2013-а. В нея се отбелязва, че през последните 200 години човечеството е постигнало голям напредък в развитието на здравеопазването и повишаването на благосъстоянието си. И въпреки че това не е намалило, а дори е увеличило пропастта между развитите и развиващите се страни, последните според Дейтън имат всички шансове да се измъкнат от порочния кръг на болестите и нищетата. Тази перспектива обаче е постижима не с финансова помощ за бедните, а с ликвидирането на митническите бариери, разширяването на възможностите за трудовите мигранти и създаването на лекарства срещу тропическите болести, търговията с които не носи големи печалби на фармацевтичните компании.
Ангъс Дийтън е роден в столицата на Шотландия – Единбург. Завършил е частния колеж „Фетис“ – едно от най-добрите публични училища във Великобритания. Получава научните степени бакалавър, магистър и доктор на науките в Кеймбридж. След това работи като професор по иконометрия в Бристолския университет, а през 1983-а заминава за САЩ, за да оглави катедра в университета "Принстън", където и сега се занимава с международни икономически отношения.
