Има риск вследствие на данък вредни храни хората да се насочат към по-евтините варианти на даден продукт, което би било негативен ефект от налога. За това предупреди пред Дарик радио Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители".
„На пазара например има енергийни напитки от 80 стотинки за бройка до 2.50 лева. Министърът вчера каза, че ще поскъпнат с 50 стотинки. Следователно ако приемем, че по-евтините образци понастоящем са с по-лоши качествени показатели, има огромна вероятност хората, които досега са си купували енергийни напитки от 2.50 лева да преминат към най-евтините. А има и друга вероятност – производителите да започнат да слагат още повече заместители и по-вредни съставки, за да могат да задържат максимално ниска цената спрямо търсенето", допусна Николов.
Николов заяви, че от асоциацията подкрепят идеята за данъка в частта, в която той ще обхване е имитиращи продукти като сиренето от растителни масла, но по думите му това не е в унисон с изтъкнатите аргументи за налога. „Това е вредна храна, а не фактор на наднормено тегло. Тя просто трябва да бъде забранена, но да кажем, че това е метод, който може да промени нещата", обясни той.
Икономистът Красен Станчев видя аморалност в замисъла на закона, „защото, за да има повече пари за превенция, за профилактика, за спорт, хората трябва да ядат повече вредни храни, ако те наистина са вредни. Значи в общи линии колкото са по-болни хората, толкова повече пари има. Това е аморално".
Той отчете, че отчете, че у нас средното потребление на енергийни напитки е 4 кг на човек годишно, а в Австрия и Обединеното кралство например са съответно 47 и 40 кг средно на човек.
