Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че запазва без промяна основните лихви на рекордни исторически дъна. Това става на фона на тревожно ниската инфлация, която излезе през септември отново на негативна територия и с оглед на опасения относно растежа на икономиката в еврозоната поради слабото представяне на развиващите се пазари и най-вече на Китай.
Централната банка остави без промяна основната репо лихва в рекордно дъно от едва 0,05%, депозитната лихва на ниво от -0,2% и пределната заемна лихва на ниво от 0,3% след края на днешното заседание, проведено в Малта.
На заседанието на 4-ти септември 2014 година Централната банка понижи основната репо лихва до рекордно дъно от 0,05% (най-ниско ниво на основната лихва от старта на еврозоната през 1999 година). Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което Централната банка кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната.
Тогава банката понижи допълнително и въведената в началото на миналия юни отрицателна депозитна лихва до -0,2%. Това е лихвата, която получават търговските банки за държаните от тях средства в Централната банка. ЕЦБ въведе през юни 2014 година тази "наказателна" лихва по краткосрочните банкови депозити, държани в Централната банка, надявайки се по този начин да принуди търговските банки да "отпушат“ кредитирането на малкия и среден бизнес в еврозоната. ЕЦБ беше първата водеща централна банка в световен план, която се осмели да въведе отрицателна депозитна лихва.
В началото на миналия септември ЕЦБ понижи и пределната заемна (кредитна) лихва до рекордно дъно от 0,3%.
През март тази година ЕЦБ също така стартира мащабна по размер програма за "количествени облекчения" чрез покупки на еврооблигации за около 60 млрд. евро на месец, като тази програма трябва да продължи до септември 2016 година.
Междувременно ЕЦБ намали размера на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки с 1 млрд. евро до общo 86,9 млрд. евро. Централната банка на Гърция посочи, че днешното решение на Европейска централна банка отговаря на подобрените ликвидни условия в банковия сектор на страната.
Гръцките банки обаче продължат да се осланят единствено на Механизма за спешна ликвидност (програмата ELA), след като през февруари ЕЦБ взе решение да спре да финансира банките в страната чрез провежданите от нея редовни репо аукциони за осигуряване на ликвидност на останалите кредитни институции в еврозоната.
