Преподаватели, препродаващи учебници на собствените си студенти с десетократна надценка, ненормално високи бонуси, стотици хиляди левове, раздадени на фирми без обществени поръчки, и неплатени данъци в особено големи размери. Това установи Агенцията за държавна финансова инспекция от неотдавнашните одити в Софийския университет и свищовската Стопанска академия. Двете ревизии, случайно или не, съвпаднаха с предизборната битка за нов ректор на Алма Матер и с управленската криза в свищовското висше училище. Което съвсем естествено предизвиква въпроса: "поръча" ли някой университетските поръчки, и ако – да, с каква цел?
Публична тайна е, че вузовете ни нямат административен капацитет да провеждат публични търгове. Софийският университет например плаща по 4000 лв. месечно за юридически консултации как да ги прави. А в замяна получава 37 акта за нарушение на закона. Излиза, че или съветниците са калпави, или част от висшата управленска администрация си "върти игрички", или констатациите от ревизията са твърде пресилени, както твърдят от учебните заведения.
Дали има скрит сценарий за омаскаряването на Алма Матер, едва ли ще се разбере някога. Но образователният министър проф. Тодор Танев може би е прав, като казва, че напоследък университетът в столицата е нападан с "необичаен некрофилски интерес". И това не е акция, която трябва да се подкрепя, тъй като става дума за висшето училище №1 на България. Министърът изтъкна, че ще поиска оздравителен план за вуза, включващ повишаване на субсидията за качество, освен това ще търси пропуските във финансирането му. Като лична позиция проф. Танев не изключи, че ставащото може би има връзка с предстоящите избори, тъй като много неща "изскачат накуп", точно когато свършва мандатът на сегашния ректор проф. Иван Илчев.
Що се отнася до резултатите от одита в СУ "Св. Климент Охридски" , някои от тях наистина са твърде смущаващи и логично станаха обект на интерес за прокуратурата. Например защо университетът плаща над 627 000 лв. без ДДС на една от фирмите за доставка на ваучери за храна, вместо да организира обществена поръчка. По този "канал" явно са минали и към 320 000 лв., платени за годишен абонамент за стационарни телефони. Изръсените 180 000 лв. хонорар за защитник по едно-единствено дело, също се нуждаят от задълбочен преглед. Особено интересен е казусът с 3-те млн. лв., които е трябвало да бъдат платени по договор на австрийска компания за оборудване на една от лабораториите в Медицинския факултет. Но нито австрийците са получили парите, нито те са осчетоводени по сметките на вуза.
Естествено, позицията на Софийския университет е коренно противоположна. Оттам твърдят, че са оспорили откритите нарушения, в резултат на което половината актове са отменени. Тезата им по казуса с ваучерите е, че в Класификатора за обществени поръчки не съществува код за този тип доставка и договорът всъщност е на стойност една стотинка само за отпечатването на ваучерите. А останалата сума, чрез купоните, е разпределена между преподавателите и служителите. Колкото до споменатите 3 млн. лв., те не липсвали, а се намирали по сметките на учебното заведение.
Кой крив, кой прав, тепърва ще се установява. Но историята с неплатените 14 млн. данъци, изглежда, наистина бе (зло)употребена. В една от водещите ни телевизии излезе репортаж, в който се твърдеше, че Софийският университет от години не плаща данъци, които са около 10 млн. лв., но с лихвите са достигнали 14 млн. лева. Истината е, че въпросните пари са начислени за "такса смет" и (евентуално) се дължат на Столичната община. Алма Матер обаче не е съгласна с начина, по който се изчислява тази такса и от години се съди с кметството.
По въпроса с финансовите проблеми на университета мненията са полярни. Според министър Танев за тях до голяма степен виновни са предшествениците му в последните десет години, които са забранили извънбюджетните сметки, съответно страничните доходи, които си е докарвало висшето училище, докато бюджетът му е бил драстично намален. Танев допълва, че орязаните средства са пренасочени и са послужили на някои частни университети да "тръгнат нагоре".
Експросветният министър Сергей Игнатов пък смята, че проблемът е системен и е крайно време академичното управление да се раздели от финансовото.
Със Свищовската академия драмата е безкрайна и като че ли неразрешима. За предпоследно бившият ректор Величко Адамов се оказа преподавателски гений, който е водил дистанционно 259 групи студенти и така си е докарал допълнителен хонорар по 6000 лв. на месец в продължение на 15 години. Инспекторите сигурно са се видели в чудо от микса между трудови, граждански и авторски договори. Но Адамов, естествено, "го хвана амнезията" и не можа да си спомни точно колко пари е прибрал. Според него проблемите в академията били "други". Други или не, едва ли Адамов може да обясни защо нейни служители са поддържали имотите му. Или как е успял да счупи рекордите с 37 командировки за пет месеца, всичките в почивни дни и на официални празници. Да не говорим за бизнеса с учебниците – преподавател плаща между 1.30 лв. и 3.70 лв. на парче в университетската печатница, за да бъде издаден учебникът му, след което го продава за над 20 лв. на студентите си. Ясно е, че без въпросните помагала изпитът няма как да се вземе или да се "даде".
