Александър Маринов
Приключващата предизборна кампания е изключително вяла, може би най-невзрачната от началото на прехода. Поне такова е повсеместното впечатление в публичното пространство. Някои наблюдатели дори стигат до извода, че кампания въобще няма, най-вече в големите градове. Но една особеност на предизборния период е наистина уникална за последните три десетилетия – пълната и документирана липса на публични данни за резултати от социологически (демоскопски) изследвания. Единственото изключение е едно проучване, но то представи само данни за общественото мнение относно очакваната (не)честност на изборите.
Дори в последния момент да има взрив от емпирични анализи и прогнози, това няма да промени облика на кампанията. Изправени сме без съмнение пред ненормална ситуация, драстично различна от практиката през последните години, която изисква задълбочен професионален и политически анализ.
Нужно е едно важно уточнение. По образование съм социолог, затова познавам и ценя постиженията на истинските български социолози. Но ако бъдем изправени пред безумната дилема да избираме между манипулативни, изопачени проучвания на общественото мнение и тотално затъмнение на социологията, мисля, че второто зло е за предпочитане.
Меркантилизацията и упадъкът
на професионалната научна етика сред повечето демоскопи у нас създадоха много лошо име на социологията и изградиха у политиците крайно неправилната нагласа, че тази наука е създадена, за да им слугува. Без да отричам ползата от социологическите и други проучвания за управлението и политиката, основното им предназначение е да дават възможност на обществото за адекватно самопознание и саморазвитие. С това искам да подчертая, че от липсата на публично достъпни и надеждни социологически данни за оценките и нагласите на избирателите губят преди всичко гражданите, каквито и съмнения да имаме за достоверността на продукцията на определени изследователи и агенции. И неслучайно сегашната ситуация е без аналог по света, поне в държавите, които са или претендират да са демократични. Поради тази причина е важно да се разбере защо се случва това, а и защо никой (особено медиите) не повдига въпроса?
Очертават се две възможни хипотези.
Хипотеза 1: проучвания няма, защото няма търсене
от платежоспособни клиенти, т.е. партии и кандидати. Според мен подобно допускане е неправдоподобно заради съществуващата традиция и установените здрави и прагматични връзки между агенции, партийни централи и медии. Дори да допуснем, че политиците са разбрали безумието на това да плащаш за изопачени образи на действителността, промяната не би могла да бъде толкова внезапна.
Единственото разумно обяснение е, че партиите и кандидатите – всички вкупом, са престанали да се интересуват от нагласите на избирателите, защото са намерили други начини да въздействат върху тях, различни от легитимните средства, за чието прилагане са необходими научни данни. Иначе казано, всички, или поне ключовите играчи, са се ориентирали към успех чрез контролиран вот (извън твърдите ядра с тяхното ясно отношение, което и няма защо да бъде проучвано).
Допускането е донякъде правдоподобно и съвпада с установеното, че едва 14 на сто от анкетираните смятат, че предстоящите избори ще бъдат честни. Ако това е вярно обаче, ще бъдем принудени да констатираме, че работеща политическа демокрация у нас на практика не съществува, а съществуващите институции и процедури са само бутафорно прикритие на друга по същество политическа система. Изводът е крайно тревожен не само заради налагащата се оценка и последиците от нея, а и заради факта на координираното преминаване към новата практика. И въпреки всичко описаният сценарий, изглежда, малко вероятен.
Хипотеза 2: изследвания има, но са "законспирирани"
Правдоподобността на този вариант също куца – не само защото сме малка страна с малки населени места, където "всички сме братовчеди" и по принцип е невъзможно дълго време нещо да се опази в тайна. Трудно е да повярваме, че партийните щабове имат в ръцете си някакви данни и няма да се изкушат да използват публично поне част от тях. Освен това наличието на резултати от проучвания предполага корекции на хода на кампанията, а такива не се забелязват
Трябва да се отбележи, че част от партийните лидери говорят така, сякаш разполагат с конкретни числа. Например оповестените очаквани резултати от ГЕРБ, АБВ и особено от Реформаторския блок (с посочени общини, където ще победят или отиват на балотаж) предполагат някаква достоверна информация – обратното би било авантюристично и рисковано за говорителите.
Има и друго възможно обяснение – щабовете и кандидатите спотаяват конкретната социологическа информация, защото тя влиза в противоречие с оповестените от тях цели и очаквания. Такова мнение изразяват някои кандидати и анализатори. Може да се приеме, че за определени партии и на определени места това е вярно, но отново изглежда неправдоподобно като общонационална тенденция.
За съжаление, има една крайно неприятна
точка на съвпадение между двете хипотези
Както нежеланието да се възлагат проучвания, така и законспирирането на налични данни може да се дължат на стремежа на повечето участници да осигурят необходимите условия за употреба на най-важните инструменти, на които разчитат – тези на контролирания вот. Ако в публичното пространство са изнесени данни от систематични проучвания, всяко съществено отклонение в официалните изборни резултати неизбежно ще предизвика съмнения и обвинения в манипулиране или фалшифициране на изборите. Липсата на такива данни няма да предотврати обвиненията и жалбите, но ще ограничи съществено способността на гражданите (извън преките свидетели) и безпристрастните наблюдатели да преценят наличието и мащаба на измамите на конкретните места.
Очертава се един неутешителен – и за обществото, и за социолозите – извод. Както присъствието, така и отсъствието на науката от политическия процес у нас вече се използва по един и същ начин – за потъпкване на ценностите и принципите на демокрацията и за улесняване на обсебването на властта с нелегитимни средства. Изглежда твърде наивни са били будителите, когато са ни завещали убедеността, че "народността не пада там, гдето знанието живей".
