Шефът на ПП „Атака“ все повече прилича на самотен щурмовак от старите ленти или още по-точно – на политически батка от крайните квартали на българските градове, раздаващ самостоятелно – и по лична преценка, юмручно правосъдие по улиците. И понеже напоследък вместо да налага „лошите“ Волен Сидеров по-често яде бой – или е на крачка от това, авторитетът му на уличен политически щурмовак може да помръкне. Затова той заменя скандалите около клекшоп-овете с по-мащабни атаки на НАТФИЗ в центъра на столицата или с блокирането на булевард "Дондуков" в столицата и с разправии с началници в полицията. Така влиза за дълго в новините. И никой не го забравя.
Вярно е, че когато една държава е просната вече 25 години в перманентен нокдаун на земята от куп кризи – икономическа, финансова, политическа и морална, има достатъчно на брой индивиди, които са готови да превърнат улиците в бойно поле, а себе си виждат като човеци, който трябва да налагат на околните „боклуци“ личното си разбиране за ред.
Вчера, например, в късния следобед, група от 2-3 яки и доста простовати тинейджъри пресичаше булевард "Царица Йоана" до "Била" в ЖК "Люлин", но на червено. Шофьор им направи забележка от колата си. Кандидатите за бъдещи люлински батки направо побесняха – „Ще ти строша вратата, кретен!, изкрещя най-едрият от тях. Шофьорът махна с ръка и отмина. А само часове по-рано, сутринта, един възрастен човечец вървеше по улиците и викаше „А, така!“ – политически лозунг, който не нарушава закона.
Та когато се сблъсквам с тези неща се сещам не за ироничната бележка на интелектуалците – „мили родни картинки“ , а за опасността от появата на български сурогат на хитлеровата СА, която налага по улиците своето юмручно право и своето разбиране за добро и зло. Защото батките от крайния квартал имат жив пример – депутат, който се разправа с дипломати из самолетите, скандализира край клекшопове или напада университети.
Това е най-страшното – примерът на щурмовака, когато той от единствено число става множествено. А след това организираните батки ще прикриват зад патриотичната риторика своя „квартален битовизъм“, насърчен от депутатския имунитет на шефа им.
Впрочем за Сидеров щурмовашките изцепки са последната възможност да се представи за борец за нещо си и срещу нешо си, както и да привлече върху себе си и своята партия светлината на прожекторите. От тази гледна точка той е просто пътник към тишината на политическото фиаско. Страшното е друго: ако успее да си извоюва ореолът на мъченик или на борец срещу обществените недъзи, това ще привлече в редиците на партията му всички онези, които мразят статуквото и намират юмручното право и личното налагане на ред като единствена алтернатива на пълната обществена безизходица в страната.
