Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
По света вреше и кипеше. Дилъри и инвеститори си блъскаха главите дали Федералният резерв ще се възползва от последния си шанс да вдигне основната лихва, или не.
Междувременно "червеният дракон" попари всички надежди, след като съвсем изненадващо Централната банка на Китай намали основната лихва. Което съвсем не е за подценяване, защото това е шесто поредно понижение за последната една година и очакванията са да има и следващи. Причината се корени в недостатъчно доброто развитие на икономиката в Поднебесната империя.
Бежанската криза пък продължава да подкопава устоите на добрата стара Европа и мнозина започнаха да говорят за края на Меркеловата ера. Ето защо цените на държавните облигационни емисии, емитирани от водещите икономики, се покачиха в началото на седмицата. Към края й отново се появиха упорити слухове, че все пак Фед най-вероятно ще вдигне основната лихва в края на годината, при все че на заседанието си, приключило в сряда (28 октомври), решението бе тя да не се променя. Излезлите още на следващия ден данни за брутния вътрешен продукт на най-голямата световна икономика показваха устойчив принос на потребителското търсене. Този факт отново подхрани опасенията на инвеститорите, че държането на ДЦК в портфейла им не е най-удачното решение. В резултат цената на държавните книжа на развитите икономики се сгромоляса, а доходността им респективно се повиши вследствие на обратнопропорционалната им зависимост.
През цялото това време цената на българските книжа се покачваше поради набраната от предишната седмица инерция, предизвикана от изказването на председателя на ЕЦБ Марио Драги, че ситуацията в еврозоната не е никак розова и по всичко изглежда, че ще се отпуснат допълнителни средства в подкрепа на финансовите институции. С една дума, пари ще има за всички от сърце.
Цената на нашите книжа се покачваше ентусиазирано, докато повечето от останалите се разпродаваха неудържимо. Тя се покачваше безспирно напук дори на дошлата новина за актуализацията на бюджета, предвиждаща увеличаване на харчовете на правителството до края на годината. Даже официалното обявяване на нова емисия за 2016 г. в размер на 5.3 млрд. лв. не успя да спре подемния марш. В края на седмицата обаче оптимистите все пак отстъпиха и цените на международно търгуваните ни еврооблигационни емисии отбелязаха понижения.
Най-дългосрочната наша емисия с падеж март 2035-а започна седмицата от нивото 91.3 евро за 100 номинал, за да достигне на 29 октомври 92 евро и да се коригира до 91.8 евро през последния ден. На седмична база цената й се повиши с 50 цента и в края на периода тя носеше доходност от 3.73% вместо 3.76 на сто.
Една от най-търгуваните ни емисии, тази с падеж 2027-а, пък поскъпна със 70 цента на седмична база и достигна 97.7 евро за 100 номинал, гарантиращи доходност от 2.86%, което е с 10 базисни точки по-малко спрямо предишната седмица. Но безспорният шампион се оказа облигацията ни с падеж 2024-а. Тя поскъпна с 1.2 евро в рамките на няколко дни и достигна 103.9 евро, а доходността й се срина от 2.6 до 2.45% на годишна база. С едва 40 цента поскъпнаха книжата ни с падеж 2022 г. до 100.85 евро, което осигурява 1.85% годишна възвръщаемост на инвестицията.
В началото на седмицата Българската народна банка проведе аукцион за продажбата на 150 млн. лв. номинална стойност ДЦК с падеж през януари 2018-а. Достигнатата средна продажна цена 101.42 лв. за 100 номинал обезпечава годишна доходност от 0.46 процента. Следващият търг е предвиден за 9 ноември, когато ще се разиграят облигационни книжа с номинална стойност 150 млн. лв. и с падеж през 2020 година.
