"Келепир има в тия работи", казваше Алековият Бай Ганьо, обяснявайки защо иска да го изберат я за депутат, я за кмет. Съвременният му образ обаче търси келепира в Европейския съюз и по-точно в неговите оперативни програми и финансови инструменти. Защото пари в държавата няма, или ако има – те са само за най-големите началници. В същото време дори далеч от софийските кабинети – в селски кметства и градски съвети, основният източник на финикийски знаци са еврофондовете. Почти всеки един ремонт на общинската инфраструктура през последните години (улици, градинки, паркове, площади, детски градини и училища) е ставал със средства от Брюксел. И занапред пак ще е така. Ето защо не бива да се питаме как така кметовете на трудно откриваеми на картата села с има-няма 500 души карат лъскави джипове, а изборът им за поредния мандат е съпроводен с пищна заря, засенчваща дори новогодишните тържества в областния център. Европарите са в основата и на небивалите усилия да се регистрират стотици души в затънтени местенца, само и само да бъде избран правилният кандидат. Друго в този пущинак, за което да се хвърлят подобни усилия и средства, просто няма.
Залогът наистина е голям. На разположение на новата местна власт ще има няколко милиарда лева. А покрай усвояването и разплащането на такива суми неминуемо ще се оформят и прилични комисиони. Само от новото издание на Програмата за развитие на селските райони 232 общини ще могат да получат близо 700 млн. лева. Толкова е общият бюджет на мярка 7, която, по думите на аграрния министър Десислава Танева, ще бъде отворена за прием на предложения в началото на следващата година. Именно в тази програма се крие и обяснението за невероятния бум на новите адресни регистрации в Северозападна България преди вота (до седем пъти над средните стойности за предишни години). Просто най-бедният регион на Европейския съюз е определен като приоритетен за финансиране и проектите на тамошните общини ще стигат много по-лесно до европейските пари. И който се е усетил навреме, за да си осигури подкрепата на избирателите, сега ще щрака с пръсти.
Иначе две трети от сумата, или около половин милиард лева, ще може да се използва за изграждането на любимата на селските кметове "малка по мащаби инфраструктура". Зад витиеватия термин се крият прословутите градинки, чешмички, тротоари, велоалеи, спортни площадки… Разбира се, финансова подкрепа ще има и за водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2000 жители, за пътища и за енергийна ефективност. Но някак си досега градоначалниците обръщаха повече внимание на първите възможности. В сливнишкото село Алдомировци, да речем, има нова велоалея – вместо ремонт на 70-годишния водопровод. В община Ружинци пък бившият кмет Венцислав Ванков от БСП, който сега ще се явява на балотаж, построи цели два спортни комплекса на съгражданите си, вместо да им оправи улиците…
С друга част от парите ще се развива селският туризъм. Любопитното е, че освен информационни табели, съоръжения за безопасност и туристически пътеки финансиране се предвижда и за нематериални инвестиции, като: придобиването или развитието на компютърен софтуер и патенти, лицензи, авторски права, хонорари, търговски марки и т.н. А както е добре известно, точно чрез такива неща най-лесно се "изписват" разходи.
Никак не е за пропускане фактът, че в селските райони ще разполагат и с допълнителни 250 млн. лв. по подхода ЛИДЕР. С тях ще се подсигури дейността на местните инициативни групи, които финансират различни бизнес начинания и най-често имат топли връзки с общинарите.
Дотук сметката на кметовете е около един милиард лева. Но истинският рог на изобилието ще се изсипе с програмата "Региони в растеж". Над 65% от бюджета й, или 2.6 млрд. лв., са отделени специално за местната власт в 67 общини (по-малките от тях ще взимат и от Програмата за селските райони). За разлика от изминалия програмен период, през сегашния няма да има състезания за тези пари, а ще се разпределят конкретно определени суми. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова вече заяви, че предстои кметствата да изготвят инвестиционните си програми, да направят подбора на проектите и да ги представят пред управляващия орган за одобрение. Министерството щяло да им предоставя само подкрепа под формата на обучения, експертиза, указания, наръчници и всичко друго, от което се нуждаят.
"Това, че сега общините носят цялата отговорност за избора на проекти, има и своите рискове", отбеляза Павлова. Защото, ако някой началник сгреши, няма да може да се оправдава с управляващия орган на програмата или с централната власт. От друга страна обаче, местните управници се превръщат в своеобразни министри, които самоволно ще разпределят милионите от Европа.
Колкото до бюджетите на отделните градове в списъка (виж таблицата), те, естествено, са крайно различни. Определени са в зависимост от големината на населените места, броя на населението, произведения от него брутен вътрешен продукт, както и от… усвоените досега европейски средства. С други думи, градоначалниците, които са проспали предишния мандат, ще носят негативи и през новия, макар и да не са вече на власт. Тези пък, които са преизбрани, като например Илиян Янчев (ГЕРБ) в Малко Търново, излиза, че сами са си подлели вода.
Има и друг проблем с наследството и приемствеността в местната власт. В най-големите 39 града европарите ще се харчат на базата на разработените през предишния програмен период Интегрирани планове за градско развитие и възстановяване. Точно те ще са основата за писането на инвестиционните програми и само заложените в тях проекти ще бъдат реализирани. По този начин всеки нов кмет ще е длъжен да се съобрази с вижданията и намеренията на предшественика си.
Като цяло 67 града са разделени в четири категории: столицата (първо ниво), големите градове (второ ниво), средните (трето ниво) и малките (четвърто ниво). Най-много пари очаквано са предвидени за София – 238 млн. лв., плюс резерв от още 15 милиона. Но той ще бъде достъпен само ако местената управа се справи с изпълнението на заложените цели до средата на 2018 година. В противен случай ще има санкции. Според новите правила на "Региони в растеж" след три години ще бъде направен преглед на изпълнението на всички проекти и минималното изискване ще е поне 20% от бюджета на дадена община да бъде реално усвоени. Тези, които не са се справили с изпълнението на програмата си, ще бъдат наказани с ограничаване на паричните потоци. А на успелите ще се дават допълнителни средства.
Любопитно е, че след столицата с най-много пари ще разполага Бургас (86 млн. лв.). Той изпреварва Варна и Пловдив, защото е сред лидерите по спечелени европроекти през изминалия програмен период. Освен това, по данни на Националния статистически институт, Бургас е едно от малкото населени места у нас, при които няма отлив на млади хора. Което също е критерий за определянето на бюджета.
Благодарение на застъпничеството на лидера на БСП Михаил Миков Видин ще получи над 38 млн. лева. Според първоначалните разчети този град беше в категорията "средни", чийто водач в момента е Добрич (с 28.2 млн. лв.), но след горещи преговори социалистът успя да го прехвърли в по-горната група. Видинчани обаче, изглежда, не са оценили жеста, тъй като кандидатът на левицата за кмет Людмил Любенов остана четвърти на първия тур на местните избори.
Предвидено е с 370 млн. лв. от бюджета на "Региони в растеж" да се създадат и пет фонда за финансов инженеринг. Те ще бъдат за развитието на София, за Северна и за Южна България, за туризъм и туристическата инфраструктура, както и един гаранционен фонд за подпомагане на енергийната ефективност. Очакванията са по този начин да бъдат акумулирани около един милиард лева за инвестиции.
Има и едни 3.5 млрд. лв., които също трябва да се прибавят към европорциите за кметовете. Те са по оперативната програма "Околна среда". Реално почти целият й бюджет е насочен към дейности за опазване на екологията на местно ниво чрез изграждане на ВиК мрежи, пречиствателни станции, сметища и инсталации за преработка на отпадъците. Но схемата с усвояването на тези пари е доста по-различна в сравнение с досегашната, особено при сектор "води". На практика кметовете този път няма да имат такава водеща роля при реализацията на проектите за нови канали или водопроводи. Вместо тях, по искане на Брюксел, директни бенефициенти ще са регионалните ВиК оператори. При все това е извън съмнение, че местните началници ще намерят начин да се включат – под една или друга форма, в раздаването на средствата.
Като теглим чертата, излиза, че новоизбраните градоначалници ще боравят с поне 8 млрд. лв., и то без да броим по-малките схеми за финансиране по програмата за развитие на човешките ресурси, по трансграничните програми и другите финансиращи инструменти. В този смисъл не звучат никак случайно думите на вицепремиера Томислав Дончев, че не ни трябват счетоводители, а визионери, познаващи сърцето и душата на града си и способни да направят с ограничени ресурси тази инвестиция, която ще издържи във времето.
"Трябва да се научим да мислим стратегически, ако правим днес 2 км улица, е необходимо да мислим за следващите десет, ако днес ремонтираме тротоар, трябва да мислим не за плочките, а за краката, които ще ходят по него, и най-вече къде отиват", казва Дончев.
