Александър Маринов
Още в 19 ч. на 25 октомври, преди ЦИК да обяви края на изборния ден, започна координирана политическа акция за реализиране на вероятно предварително подготвен и съгласуван план за съществено прекрояване на управлението на страната. Това не е изненада, подобни хипотези бяха лансирани, но картината вече се избистря.
Планът е доста изпипан
може да се каже перфиден и включва много по-дългосрочни и сериозни като последици за обществото цели от обикновеното наместване във властта на една или друга партия. Това личи ясно от изявленията на Лютви Местан на пресконференцията в нощта на изборите, които включваха позиции по въпроси, нямащи пряко отношение към местния вот и на практика представляващи платформа за преговори по нов модел на управление на България (особено внимание заслужават посланията относно бежанците, „солидарност със съседите”, т.е. Турция и др.).
Противно на изказваните досега предположения целта на плана не е ДПС да влезе в открита коалиция с ГЕРБ в рамките на това Народно събрание. Местан го каза ясно и не излъга. Борисов на практика каза същото с други думи и също не излъга – той е напълно прав, че в този парламент не може да се състави нищо по-добро (за ГЕРБ и най-вече за него лично). Условия това да се осъществи „безнаказано” сега не съществуват, има пречки. Основната пречка е Реформаторският блок, а не Патриотите, които ДПС винаги изтъква като доказателство за "неевропейския" характер на управлението. Днес за Борисов е политически неизгодно да изхвърли министрите на блока от правителството, въпреки че вероятно страшно му се иска. Те са му необходими не само за пред Европейската народна партия, а и за да свършат необходимата мръсна работа и да оберат колкото е възможно по-голяма част от общественото недоволство.
Но ако пречките отпаднат – алтернативните партньори се сринат (разпаднат) или компрометират – тогава ДПС ще бъде
единственият възможен партньор
Разчетите са именно това да се случи след едни предсрочни парламентарни избори. Сделката е доста прозрачна – ДПС помага на ГЕРБ да спечели президентските избори, ГЕРБ връща ДПС в изпълнителната власт. Тъй като по добра българска традиция партньорите не си вярват, „размяната” трябва да се осъществи едновременно, иначе казано, чрез избори 2 в 1. В края на пресконференцията Местан пределно ясно формулира тази оферта и прати топката персонално в полето на Борисов, но не без негово знание и предварителна подготовка. Ролята на „излъганата камила” е отредена на реформаторите – искаш предварителни избори за кандидат-президент, получаваш избори 2 в 1.
Изпълнението на плана обаче се пооплеска. Заверата стана много ачик, в т.ч. заради прекаленото натягане на някои от „остриетата”, изключително „журналисти” от медиите, притежавани или контролирани от Пеевски. Всичко бе толкова старателно нагласено, че „хитрият план” лъсна като тиган на месечина. И опитите на Местан да спусне обратно булото на разголената тайнственост не бяха много успешни.
Непредвидени се оказаха и поредните импровизации на Цветан Цветанов, който, както обикновено, възприема буквално нещата, а вероятно и не е посветен във всички тънкости на плана. Независимо от инквизиторските опити на една репортерка да изкопчи от него нещо по-остро срещу Реформаторския блок, единственото, което получи, бе искане за извинение и уверения, че ГЕРБ ще бъде толерантен. С това очакваното разпределение на ролите на „лошия” и „добрия” (Цветанов-Борисов) се провали, защото „двама добри” бъркат сценария и
затрудняват камуфлажа на лидера
На трето място, голяма заплаха за реализацията на плана възникна поради прерастването на контролирания хаос в изборната администрация (който трябваше да осигури „правилните” резултати) в неконтролируем срив. След кризата в зала „Армеец” повечето участници си изпуснаха нервите и започнаха да се оправдават и обвиняват взаимно. Впрочем, и в момента, в който пиша този текст, официални резултати не са оповестени и това е грубо нарушение на закона, да не говорим за повсеместните откази да се предоставят отговарящи на изискванията копия от секционните протоколи.
Накрая, голям проблем поражда небивало ниската активност и фактическата чувствителна загуба на гласове при основните участници. Разполагаме с официално заявление на представител на ръководството на ЦИК в изборната нощ, че тя е 33 процента. Ако това е вярно, то зад „епохалната” победа на Йорданка Фандъкова се крие загуба на поне 30 хил. гласа, а листата на ГЕРБ е постигнала „видимия резултат” от загуба на 60 хил. гласа в сравнение с местните избори през 2011-а. Въпреки твърденията големите партии на практика губят нова порция легитимност, което неизбежно ще ограничи възможностите им за задкулисни комбинации.
Какво предстои по план? Най-вероятно ще бъдем свидетели на нарастващо напрежение и противопоставяне в управляващата коалиция. За това неизбежно ще допринесе и предстоящият втори тур на изборите. Ще има удари под кръста и провокации, опити някои от участниците да бъдат поставени в ситуация, в която нервите им няма да издържат и сами ще си тръгнат. След няколко предизвестени провала на „важни” гласувания Борисов вероятно ще обяви, че „така повече не може”. Допълнителен драматизъм ще внася неизбежното усложняване на външната обстановка и нарастването на рисковете пред страната, вкл. и в резултат на сбърканата и хаотична външна политика.
Какво може да се обърка?
На първо място – фактори и процеси извън България и неподлежащи на контрол. На второ място, коалирането на ГЕРБ и ДПС неминуемо ще предизвика прерастване на днешната латентна и прикривана нестабилност на държавата в открита и яростна конфронтация с непредвидими последици. Ако се разчита на слабостта на системните – днешни и утрешни – „опозиционни” партии, това е доста наивно и дори безразсъдно. Прегръдката ГЕРБ-ДПС ще породи реакция от нов тип.
Прави впечатление, че Местан започва да налага линия на поведение, която по стил и цели все по-ясно се различава от линията „Доган” и тласка ДПС в друга посока, най-вече с оглед агресивното обсебване на гласовете на ромските общности, което крие непредвидими рискове. Не е изключено между почетния и действащия председател да има противоречия. Видими индикации няма, но трудно може да има друго обяснение за безпрецедентните освирквания на лидера на партията на няколко предизборни прояви. Като познаваме безмилостната йерархия на движението, местните активисти едва ли биха си позволили такава волност, ако не им даваше кураж някой силен.
Впрочем, ако се чудим какво може да се обърка, полезно ще е да изгледаме отново сериалите на поредицата „Черното влечуго”. Там също непрекъснато се споменава един „хитър план”.
